Михайло Ковачевич: Разлика между версии

'''Михайло В. Ковачевич''' {{lang|sr|Михаило В. Ковачевић|Mihajlo V. Kovačević}}) е сръбски офицер, бригаден генерал от пехотата на Югославската кралска армия.<ref name="vojska">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.vojska.net/hrv/zivotopis/k/kovacevic/mihailo/ | заглавие= Mihailo Kovačević (1878 - – 1927) Biografija |достъп_дата =15 март 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Vojska.net |цитат= |език= }}</ref>

Започва работа като преподавател в Нисшата школа на Военната академия. На 11 април става помощник на класния командир на Военната академия. На 25 август 1908 година е командир на 1 рота на 1 батальон на 19 пехотен полк, I призив. От април 1913 година е командир на 1 батальон на 8 пехотен полк, II призив. От 17 октомври 1913 година служи в щаба на Шумадийската дивизионна област. През юли 1914 година става командир на 1 батальон на Брегалнишкия пехотен полк, а по-късно същата година оглавява батальон в 10 пехотен полк, I призив. В 1916 година е помощник-командир на 1 пехотен полк и помощник-командир на 12 пехотен полк. От 11 май до 23 декември 1918 година е началник на 2 пехотен полк, известен като Железния полк. На 20 април получава командата на 21 пехотен полк. По-късно служи в щаба на Брегалнишката дивизионна област и е началник на Брегалнишката пехотна бригада.<ref name="vojska"/> На 1 декември 1925 година е произведен в чин [[бригаден генерал]].<ref>[http://en.valka.cz/viewtopic.php/t/68157 Mihajlo Kovačević, Generals and Admirals of the Kingdom of Yugoslavia 1918- – 1941, by Mile S. Bjelajac]</ref> Уучаства в ръководството на [[Сдружение против българските бандити|Сдружението против българските бандити]].

Михайло Ковачевич е убит от тройка на ВМРО в състав [[Ипократ Развигоров]], [[Илия Лилинков]] и [[Благой Кралев]] към 18:40 часа на 5 октомври 1927 година в [[Щип]]. На 8 октомври Кралев е заловен край [[Калаузлия (община Радовиш)|Калаузлия]] и издава на властите преките си съучастници. Развигоров и Лилинков успяват да се оттеглят нагоре в [[Плачковица]], но са обкръжени от значителни жандармерийски части и на 10 октомври се самоубиват, за да не бъдат заловени.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878- – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 230- – 231 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>

След атентата във Вардарска Македония е въведено военно положение и властите предприемат репресии срещу българите в Македония. Убити са братът на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, бащата и братът на [[Иван Михайлов]]<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.</ref>. До средата на март 1928 година, когато е убит и [[Велимир Прелич]], са извършени още убийства и арести, а някои села са изгорени. В тези акции главна роля има бригаден генерал [[Драгиша Ковачевич]],<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html Бояджиев, Стоян. Македония под сръбско иго, 1913- – 1941, Македония Прес, София]</ref> командир на Брегалнишката пехотна бригада<ref>[http://en.valka.cz/viewtopic.php/title/Kovacevic-Dragisa/t/68156 Dragisa Kovacevic, Generals and Admirals of the Kingdom of Yugoslavia 1918- – 1941, by Mile S. Bjelajac]</ref>.