Комисия по антарктическите наименования: Разлика между версии

Географските имена отразяват историята на изучаването на [[Антарктика]]. Държавите, развиващи антарктическата наука, дават нови нименования на безименни географски обекти за нуждите на ориентацията, [[логистика]]та и международното [[наука|научно сътрудничество]]. Към 2018 г. има 1433 антарктически имена, дадени от България,<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.pdf Bulgarian Antarctic Gazetteer]. [[Antarctic Place-names Commission]]. (details in Bulgarian, [http://apcbg.org/gazet.pdf basic data] in English)</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20160211175737/http://www.bkks.org/node/597 Леденият континент става все по-български!] Български културен клуб – Скопие, 11 февруари 2016</ref><ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/329936128_Bulgarian_Names_in_Antarctica_in_Bulgarian ''Български имена в Антарктика'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7</ref> а към 2020 г. – 1541.<ref>М. Димитрова. [https://web.archive.org/web/20201017164026/https://www.monitor.bg/bg/a/view/vryh-opylchenie-po-visok-ot-musala-229746 Връх Опълчение по-висок от Мусала: 1541 български имена на Антарктида.] в. Телеграф, 17 октомври 2020</ref> Тъй като [[База Свети Климент Охридски|българската антарктическа база]] е разположена на [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]], то и повечето български географски имена са съсредоточени в този район, особено на островите [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Гринуич (остров)|Гринуич]], [[Робърт (остров)|Робърт]], [[Сноу (остров)|Сноу]] и [[Смит (остров, Антарктика)|Смит]].