Проток: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:STS059-238-074 Strait of Gibraltar.jpg|мини|[[Гибралтарски проток|Гибралтарският проток]], снимка от космоса, вляво е [[Испания]], вдясно [[Африка]]]]
'''Проток''' (или още '''пролив''') е тясно водно пространство, което свързва два съседни [[Воден басейн|водни басейна]] и разделя части от [[Суша|сушата]].<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопения Земята'', София 2013, с. 192 ISBN 978-954-625-784-0</ref> Обикновено става дума за части на [[Световен океан|световния океан]] ([[Океан|океаниокеан]]и, [[Море|моретаморе]]та, море и [[залив]]), но може да са също части на по-голямо [[езеро]]. Това определя стратегическата важност на протоците.
 
Протоците са естествени [[Природа|природни]] образувания.<ref>''[https://www.jagranjosh.com/general-knowledge/list-of-the-major-straits-of-the-world-1495794208-1 List of the Major Straits of the World]'', на сайта jagranjosh.com</ref> Там, където не са сесъществуват създалипротоци, но [[Човек|човекът]] има нужда от воден път, тойса прокопавапрокопани [[Канал|каналиканал]]и ([[Панамски канал|Панамски]], [[Суецки канал|Суецки]] и други).
 
== Характеристики на протоците ==
Протоците се използват за придвижване в рамките на Световния океан. Понякога през тях преминават много [[Кораб|корабикораб]]и и такива протоци следователно са с голямо [[Икономика|стопанско значение]]. Освен местоположението, в такива случаи са важни техните физически характеристики:
 
* '''Ширина на протока''' се нарича най-тясното място (където сушата е максимално приближена). За най-широк проток се приема [[Дрейк (проток)|Дрейк]] (между остров [[Огнена земя (остров)|Огнена Земя]] и [[Антарктида]] – 1120 км),<ref>[[Румен Пенин|Пенин, Румен]]. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, [[Булвест 2000]], 2007. ISBN 9789541805473. с. 262.</ref> а за най-тесен от протоците с интензивен морски трафик – [[Дарданели|Дарданелите]] (само 600 м).
* '''Дължина на протока''' се нарича разстоянието от началото до края му, което е условно определено. За най-дълъг проток се приема [[Мозамбикски проток|Мозамбикският]] – 1760 км.
* '''Дълбочината на протока''' (тоест най-плитката част на прага) определя колко големи кораби ще могат да преминават през него. По тази причина много протоци не са плавателни – например по-малките от [[Датски протоци|Датските протоци]].
* '''Движение на водата''' – често през протоците океанската вода се движи като река и пречи или подпомага плаването на корабите.
 
[[Файл:Bosphorus bu 2.JPG|мини|Босфор]]
[[Файл:Strait of Magellan.jpeg|мини|Магеланов проток]]
[[Файл:Cook Strait and Marlborough Sounds from Mount Kaukau.jpg|мини|Проток Кук]]
[[Файл:Øresund Bridge from the air in September 2015.jpg|мини|Мостът през протока Зунд (Дания-Швеция)]]
 
== По-важни протоци ==
=== Между континентите: ===
 
=== Между континентите: ===
 
* [[Берингов проток]] – между [[Азия]] и [[Северна Америка]];
* [[Дрейк (проток)|Дрейк]] – между [[Антарктида]] и [[Южна Америка]];
Line 27 ⟶ 24:
* [[Баб ел-Мандеб]] – между [[Африка]] и [[Азия]].
 
=== Между острови и континенти: ===
 
* [[Ла Манш]] – между [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Европа]];
* [[Датски протоци|Зунд]] – между [[Шеланд|Зееланд]] и [[Европа]];
Line 41 ⟶ 37:
* [[Татарски проток|Татарски]] – между [[Сахалин]] и [[Азия]].
 
=== Между острови: ===
 
* [[Проток Свети Георги|Сейнт Джордж]] – между [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Ирландия]];
* [[Бонифачо (проток)|Бонифачо]] – между [[Сардиния]] и [[Корсика]];
Line 49 ⟶ 44:
* [[Кук (проток)|Кук]] – между двата острова на [[Нова Зеландия]].<ref>За още протоци виж ''[https://byjus.com/free-ias-prep/upsc-ias-prelims-exam-major-straits-world/ List Of Major Straits For UPSC Prelims Exam Preparation]'', на сайта Byjus.com</ref>
 
=== Протоци между езера: ===
 
* Кара Богаз гьол – между [[Каспийско море]] и басейна [[Кара Богаз Гол|Кара Богаз гьол]];
* Норт ченъл и Макинак в района на [[Големите езера|Великите езера]].
Line 57 ⟶ 51:
Протоците имат важна роля още в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]], особено в [[Мит|мита]] за [[Одисей]] (смята се, че [[Сцила]] и [[Харибда]] символизират [[Месински пролив|Месинския проток]]).
 
През [[Средновековие|Средновековието]]то и [[Ново време|Новото време]] държавите, които са имали шанса да контролират протоци с интензивен морски трафик, са извличали от това значителни ползи във вид на такси и военно-политическо предимство. Чрез затварянето на своите протоци [[Дания]] може да държи Балтийско море недостъпно за враговете си, докато [[Османска империя|Османската империя]] – да прави същото за [[Черно море]] през [[Босфор|Босфора]]а и [[Дарданели|Дарданелите]]те. Въпросът за последните два протока става сериозен международен въпрос през ХІХ и ХХ в., като предизвиква войни и дългосрочни стратегии от страна на европейските държави.<ref>Виж подробности в Harry Howard, ''[https://archive.org/stream/ldpd_10984798_000?ref=ol#page/18/mode/2up?ref=ol The problem of the Turkish straits]'', Washington 1947, pp. 13-14</ref>
 
Отбраната на [[Ла Манш]] от инвазия на французи и германци се превръща в ключов въпрос за [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]. Заради това тя развива своя силен [[флот]] и държи на неутралитета на земите на днешна [[Белгия]].
Line 64 ⟶ 58:
 
== Бележки ==
{{Commonscat|Straits}}
<references />
 
{{Commonscat|Straits}}
[[Категория:Протоци| ]]
[[Категория:Форми на релефа]]