Джави: Разлика между версии

В ранния етап на [[ислямизация]]та, арабското писмо се преподава на хора, които са приели исляма, под формата на религиозни практики, като например рецитиране на [[Коран]]а и [[намаз]]и. Малайската общност приема арабското писмо заедно с приемането на исляма и скоро след това модифицират писмеността и я адаптират към говоримия класически малайски – пише се от дясно на лявоналяво и има 6 звука, които не се срещат в арабския: ''ка'' ''па'' ''га'' ''нга'' ''ва'' и ''ня''. Много от арабските букви никога не се използват, тъй като не се произнасят в малайския, а някои букви никога не се съединяват, докато други задължително се съединяват.<ref>John U. Wolff, ''Indonesian Readings'' Edition: 3, SEAP Publications: 1988: ISBN 0-87727-517-3. 480 pages</ref><ref>Robert Leon Cooper ''Language spread: studies in diffusion and social change'', Center for Applied Linguistics, Indiana University Press,: 1982 с. 40 ISBN 0-253-32000-3</ref> Джави започва да се свързва с писмеността на мюсюлманите.<ref name="siti hawa">{{Cite book|author=Siti Hawa Haji Salleh|title=Malay Literature of the 19th Century|publisher=Institut Terjemahan Negara Malaysia Berhad|year=2010|isbn=978-983-068-517-5|pages=8}}</ref>

В регионътрегиона се развиват и други арабски писмености, които използват арабски диакритици и добавят няколко букви повече от джави. Поради относително ограничената им употреба, правописните системи на тези писмености не поемат подобно развитие и модификации като джави.<ref>{{Cite book|author=Matlob|title=Pandai Jawi|publisher=Cerdik Publications|year=2007|isbn=983-70-1054-1|pages=237 – 238}}</ref>