Крал на Шотландия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Дънкелд: добавяне на източници
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 323:
За десет години Шотландия няма свой собствен крал, но шотландците масово отказват да положат клетва пред английския крал. Те вдигат въстание предвождени от [[Уилям Уолас]] и Ендрю де Морей, а по-след неговото потушване Ен, [[Робърт I (Шотландия)|Робърт Брус]] (внук на претендента от 1292) излизат начело. Брус побеждава англиначите приз Банокбърн и извоюва независимостта на Шотландия. Той успява да се справи противниците си за трона и е коронован в Скоун под името крал Робърт I. Възкачването на новия крал се случва успоредно със смяната на жизнения и властен [[Едуард I (Англия)|Едуард I]] с [[Едуард II (Англия)|Едуард II]] . Тъй като новият владетел на Ангрия не притежава предприемчивостта на своя баща, то освобождаването на Шотландия от английско влияние значително се улеснява. В битката при Банокбърн през 1314 г. англичаните са разбити. В следващите години те са принудени да признаят независимостта на Шотландия през 1329 г.
 
След смъртта на крал Робърт, обаче ситуацията се променя – неговият син Дейвид е още дете и властта се упражнява от регент. Англичаните не пропускат възможността да нападнат и да си върнат властта. [[Едуард Бейлиъл]], син на [[Джон I (Шотландия)|крал Джон]] се самокоронова за крал. С подкрепата на английските войски той печели решаващо сражение при Battle of Dupplin Moor през 1332 г.регентът, граф на Карик, е убит, невръстният Дейвид е прогонен във Франция а много шотландски благородници са пленени. В Шотландия избухва гражданска война между "колаборанционистиколаборационисти" и "патриоти"<ref>Summerson, Trueman & Harrison 1998, p. 18</ref>.<ref>Дюшен, Мишел; История на Шотландия, ИК „Рива“, 2008 г, с. 117</ref> Едуард Бейлиъл предава значителна част от Южна Шотландия на Едуард III, (комуто се заклева във васална вярност), но удържа трона за кратко. Накрая той окончателно е прогонен в Англия<ref>Дюшен, Мишел, История на Шотландия, ИК „Рива“ 2008 г. стр.118</ref> (французите, които са традиционни съюзници на шотландците се намесват с военна сила). Крал Дейвид прекарва почти целия си живот в изгнание, първо свободен при съюзниците си във [[Франция]], после затворен в Англия. Когато през 1371 г. умира, без да остави наследници, династията Брус изчезва.
 
{| class="wikitable"
Ред 356:
[[Файл:Arms of Stewart.svg|100px|мини|Герб на рода Стюарт]]
 
Наследник на Дейвид на шотландския трон е племенникът му Робърт, син на Марджъри Брус, дъщеря на Робърт Добрия. На 55-годишна възраст, Робърт II не бил особено жизнен монарх, нито неговият син Робърт III, страдащ от трайни увреждания след злополука. Те са последвани от множество регентства заради ранната възраст на кралете, довели до периоди на инерция, когато благородници узурпирали властта на короната, следвани от самостоятелно управление на краля, когато се обръщало внимание на проблемите от инертния период, или на по-трайни проблеми, останали от предишни царувания. Управлението на Шотландия ставало все по-трудно поради непокорството на благородниците. Опитът на Джеймс I да реши проблема с благородниците довел до неговото убийство. Джеймс III е убит по време на гражданска война между него и благородниците, предвождани от собствения му син. Когато Джеймс IV е убит в битката при Флъден, съпругата му [[Маргарет Тюдор]] е избрана за регент, но е свалена от благородниците, а съпругата на Джеймс V [[Мари дьо Гиз]] успява да запази страната цяла за дъщеря си [[Мария Стюарт]] единствено разделяйки фракциите на благородниците и раздавайки солидни подкупи. Самата Мария също предизвикваСтяарт недоволствотонай-напред нае аристократитеженена иза следфренския рязкатапринц промянаФрансоа вII отношението(шотландците наимат народаблизки къмотношения протестантскотос движениеФранция ([[калвинизъм]]дълго време) ено принуденатой даумира [[абдикация|абдикира]]от изаразява заминавана закръвта. [[Англия]],Това къдетооблекчава обачезадачата ена обвиненаМария, втъй измянакато срещушотландския английскатадвор кралицасе [[Елизабетстрахува I]]от бъдещо френсско влияние и екзекутиранасъответно през- [[1567]].проводник Сна нейнатакатолицизма. абдикацияБратът нейниятна едногодишенМария, синлорд Джеймс, по известен като граф Мъри успява да я убеди, че ако тя спазва принцип на умерен протестантизъм в Шотландия ще й бъде позволено да изповядва католицизъм VIкато ставалична кралрелигия.
 
Първоначално Мария започва управлението си успешно и бързо печели любовта на поданиците си. Тя обаче не може да се омъжи без одобрението на братовчедка си Елизабет I, която се обявява за нейна настойница и и търси кандидати приемливи за английската корона. Гордиевият възел е разсечен, когато Мария се влюбва в .[[Хенри Стюарт, лорд Дарнли]] и впоследствие се жени за него<ref>Дюшен, Мишел; История на Шотландия, Ик Рива 2008 г. стр.209</ref> на 29 юли 1565 г.. За зла беда той се оказва крайно неподходящ за нейн съпруг - вятърничав, любовчия, а и най-лошото -католик! Мария е принудена да избира между двама фаворити - него и граф Мъри. Тук тя прави грешка и прогонва втория, въпреки значителната помощ, която той и оказва във взимането на трона и управлението. Мъри вдига бунт, и Мария го обвинява в Измяна. Тя печели сраженията но партия на протестантите бързо реагира. Те се постарават да скарат Мария и [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли|лорд Дарнли]]. В двореца плъзва слух, че Мария има и друг фаворит - италианския секретар Давид Рично. На 9 март 1966 г. Рично е убит - уж случайно, но всъщност с подкрепата на Дарнли. Мария Стюарт се измъква от двореца, спасява се при верния й васал Джеймс Хепбърн и повежда гражданска война със съпруга си. Но ако сватбата й с Дарнли е грешка, то сватбата й с Джеймс Хепбърн, лорд Бътуел е фарс. Той е пряко отговорен за смъртта на [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли|лорд Дарнли]]. Църквата веднага реагира наричайки този акт прелюбодеяние - тя взима за съпруг, убиеца на предния си мъж! Хугенотите реагират до един.Самата Мария предизвиква недоволството на аристократите както с недалновидните си бракове ( с лорд Дарнли, а впоследствие и с граф Ботуел,)така и със политическия си завой си от умерено изповядване на [[калвинизъм]] към католицизъм. ОТ този момент Мария Стюарт се забърква в поредица от сражения. .Конфликтът се решава на 15 юни 1567 на възвишението ''Карбъри Хил,'' на 8 км от Единбург,. Там тя е пленена от протестанските лордове и [[абдикация|абдикира]] в полза на сила си. Протестанската аристокрация търси полубратът на Мария Стюарт, граф Мъри за регент. Тя с изненада открива, че той не се държи като роднина. Принудена е да бяга, от затвора си и да отхвърли абдикацията. След нови сражения, обаче на 13 май същата година обаче е изненадана от войските на противника, южно от [[Лангсайд]] Пленена е от англичаните и е принудена отново да е принудена да [[абдикация|абдикира]] - този път окончателно! Тя е изпратена в затвор в [[Англия]], където обаче е обвинена в измяна срещу английската кралица [[Елизабет I]] и екзекутирана през [[1567]]. С нейната абдикация нейният едногодишен син Джеймс VI става крал.
 
=== Крале на Шотландия ===