Тодор Нейков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Галдос; форматиране: 4x кавички, 2x тире (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
Тодор Нейков е роден на [[27 май]] [[1913]] г. в [[Браила]], [[Румъния]]. Завършва право във Франция, 4 години работи в българската легация в Берлин, а после е легационен секретар в Мадрид (1942 – 1945). Във Външното министерство служи до 1949 г. След това се занимава успешно с преводаческа дейност от и на испански език. Един от учредителите на българския съюз на преводачите. Женен е за Анастасия Савова – дъщеря на [[Димитър Савов]] от Враца – министър на финансите в кабинета на [[Иван Багрянов]], осъден от Народния съд, загинал в лагера „Белене“.
Превежда на испански [[Елин Пелин]] – „Гераците“, после [[Йордан Йовков]] – „Жетварят", в съавторство с [[Хуан Едуардо Сунига]] – „Под игото“ на [[Иван Вазов]]. Превежда „Катедралата“ от [[Висенте Бласко Ибанес]] (с баща си Петър Нейков), след това „Славата на Дон Рамиро“ на аржентинския писател [[Енрике Ларета]] (с баща си Петър Нейков). Прави нов превод на „[[Дон Кихот]]“ (заедно със [[Стоян Бакърджиев]]), превежда книги на [[Хосе Ортега и Гасет]], [[Мигел де Унамуно]], [[Бенито Перес Галдос]]. Съавтор на испанско-български речник.
Тодор Нейков умира през [[1982]] г. в [[София]].
| |||