Битка при Мионеса: Разлика между версии

Първоначално селевкидският флот се движи в единична колона, като корабите плават един зад друг покрай брега, но адмирал [[Поликсенид]] бързо го разгръща в боен ред и плавателните съдове застават един до друг в непрекъснат ред, който успява да обхване римския десен фланг.<ref name= Murray1> William Michael Murray. „The Age of Titans: The Rise and Fall of the Great Hellenistic Navies“. Oxford University Press, 2014. стр. 220</ref> Поради това родоският командир [[Евдам Родоски|Евдам]] е принуден бързо да поведе своите кораби, за да удължи десния фланг, заставайки по този начин точно пред кораба на адмирал ПоликсанидПоликсенид. Скоро носовете на противостоящите кораби се сблъскват, при което селевкидските кораби и войници се изправят срещу монтираните на носовете на родоските кораби гърнета с горящи и тлеещи въглени, които се изливат върху прекалено близко застаналите вражески кораби. Тези оръжия са известни на селевкидския командващ и подчинените му, поради което те се опитват да избягват челен сблъсък с носовете на плавателните съдове, но това поставя в опасност техните бордове и гребла.<ref name= Murray2> William Michael Murray. „The Age of Titans: The Rise and Fall of the Great Hellenistic Navies“. Oxford University Press, 2014. стр. 221</ref>

В завързалото се сражение римските кораби успяват да пробият центъра на вражеския боен ред и да обходят по фланга и тила селевкидските кораби, сражаващи се с родоските кораби. Селевкидските сили, биещи се на техния център и ляв фланг, са обкръжени и неутрализирани, а когато корабите на десния фланг виждат това, започват бързо отстъпление към Ефес.<ref name= Murray2> William Michael Murray. „The Age of Titans: The Rise and Fall of the Great Hellenistic Navies“. Oxford University Press, 2014. стр. 221</ref> Така сражението завършва с внушителна победа на Регил и неговите римски и родоски сили.