Разлика между версии на „Кино“

редакция без резюме
м (→‎Движещи се изображения: ; форматиране: 3x тире-числа, тире (ползвайки Advisor))
== История ==
=== Движещи се изображения ===
[[Файл:Muybridge race horse animated.gif|мини|ляво|Анимирани части на движещ се кон, заснет от Муйбридж.]]
Ефектът на зрителната памет е забелязан още в древността. Един образ не изчезва веднага от ретината на човешкото око, което може да създаде илюзията за движение. Това качество е проучено по-обстойно през XVII и XVIII век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения, са [[Исак Нютон]] и рицарят Шавалие д'Арси. Въз основа на изследванията на Питър Марк Роджет, англичанин от швейцарски произход, през 1830 г. [[Майкъл Фарадей]] създава „колелото на Фарадей“. Изобретението се свежда до назъбен диск от картон, гледан в огледало. [[Джон Хершел]], който също прави опити със забавната физика, създава първата оптическа играчка, при която се използват рисунки. Най-известният пример за такъв род играчки е [[Тауматроп|томатропът]], създаден през [[1825]] г. от Фитон и д-р Парис. Томатропът представлява обикновен мукавен диск, на чиято лицева и обратна страна има рисунка. Двете рисунки са взаимосвързани (например кафез и птица) и при бързо завъртане те се съчетават (получава се впечатлението, че птицата влиза в кафеза).{{hrf|Садул|1959|17}}
 
ЕфектътЗадържането на образ в ретината или зрителната памет е забелязанпознат още вот древността. Единна образ[[Аристотел]] неи изчезва[[Клавдий веднагаПтолемей]].{{hrf|Ганев|1983|17}} отОкото ретинатаима накачеството човешкотода око,задържа коетосветлинните можевъздействия, даслед създадекато илюзиятатехния заизточник движениеизчезва.{{hrf|Ганев|1983|17}} ТоваТази оптическа качествоизмама е проученопроучен по-обстойно през XVII и XVIII век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения, са [[Исак Нютон]] и, рицарят Шавалие д'Арси{{hrf|Садул|1959|17}} и [[Леонардо да Винчи]].В ВъзXIX основавек нанаучно изследваниятаобяснение наза Питърявлението Маркдават Роджет,британския англичанинматематик от швейцарски произход, Питър Марк Роджет.{{hrf|Ганев|1983|17}}{{hrf|Садул|1959|17}} Въз основа на неговите изследвания през 1830 г. [[Майкъл Фарадей]] създава „колелото на Фарадей“. Изобретението се свежда до назъбен диск от картон, гледан в огледало. [[Джон Хершел]], който също прави опити със забавната физика, създава първата оптическа играчка, при която се използват рисунки.{{hrf|Садул|1959|17}} Най-известният пример за такъв род играчкисалонно забавление{{hrf|Ганев|1983|17}} е [[Тауматроп|томатропът]], създаден през [[1825]] г. от Уилям Хенри Фитон и д-р Парис. Томатропът представлява обикновен мукавен диск, на чиято лицева и обратна страна има рисунка. Двете рисунки са взаимосвързани (например кафез и птица) и при бързо завъртане те се съчетават (получава се впечатлението, че птицата влиза в кафеза).{{hrf|Садул|1959|17}}
През 1832 г. белгийският физик Жозеф Плато построява „[[фенакистископ]]“. Това е апарат или играчка, която използва основните принципи на „колелото на Фарадей“ и рисунките на томатропа. Принципът на изобретението почива върху задържането на светлинния образ върху [[ретина]]та. Англичанинът Хорнър придава нова форма на тази играчка и през 1834 г. изобретява „зоотропа“, при който се използват рисунки, нанесени на лента от картон. В 1853 г. австралийският генерал Ухатиус прожектирал върху екран рисунки, като използвал магически фенер, описан още от йезуита Киршер.{{hrf|Садул|1959|17 – 18}}
 
През 1832 г. белгийският физик Жозеф Плато построява „[[фенакистископ]]“,{{hrf|Садул|1959|17}} познат в Лондон като „фантаскоп“. Това е апарат, иликойто играчка,се коятосъстои използваот основнитеназъбен принципикартонен надиск, „колелотоедна наот Фарадей“страните иму рисункитеима нанарисувани томатропафигури в последователни фази. ПринципътКогато надискът изобретениетосе почивазавърти върхупред задържанетоогледало наи светлинниясе образгледа върхупрез [[ретина]]таотворите, виждаме отразената фигура да се движи.{{hrf|Ганев|1983|17}} Англичанинът Уилям Джордж Хорнър придава нова цилиндрична форма на тази играчка и през 1834 г. изобретява „зоотропа“, при който се използват рисунки, нанесени на лента от картон. В 1853 г. австралийският генерал Ухатиус прожектирал върху екран рисунки, като използвал магически фенер, описан още от йезуита Киршер.{{hrf|Садул|1959|17 – 18}}
 
Но за да се роди киното в истинския смисъл, трябвало да се появи фотографията. Първата фотография на [[Жозеф Ниепс]] е направена 1823 г. и е озаглавена „Сложената маса“. Процесът на заснемане отнемал 14 часа. След време позирането било намалено до няколко секунди, за което спомогнало откриването на „влажния колодиум“, възприет от всички 1851 г. Същата година в първите фотографски ателиета се появяват движещите се фотографии. Първата поредица от снимки била направена от англичанина Едуард Майбридж през 1872 г. Калифорнийският милиардер Лиланд Стенфорд платил на Майбридж, за да заснеме движенията на състезателен кон в галоп ([[Сали Гарднър в галоп]]). Снимките се направени около писта за конни състезания и са публикувани през 1878 г., което предизвиква възхищение и възмущение в обществеността. Майбридж продължава да пътува из Европа и да усъвършенства фотографския процес.{{hrf|Садул|1959|18 – 20}}
 
Физиологът Етиен-Жул Марей превръща хронофотографа с неподвижна [[фотографска плака]] (1882) в хронофотограф с подвижна плака чрез приспособявенето на филмовите фоторолки „[[Кодак]]“. През октомври 1888 г. Марей представя в [[Френска академия на науките|Академията на науките]] първите снимки на [[Фотографски филм|лента]]. Льопренс и Фриз Гриин успели да прожектират лента върху екран в лабораторията благодарение на перфорацията на лентата. Перфорацията е възприета и от Емил Рейно – създател на рисувания филм. През 1877 г. Рейно изобретява „праксиноскопа“, който представлява усъвършенстван зоотроп с огледален барабан. През 1888 г. Рейно създава своя оптически театър, с който дава публични прожекции на цветни движещи се рисунки в музея „Гревен“. Прожекциите на Рейно са предвестник на съвременния [[анимационен филм|мултипликационнен филм]].{{hrf|Садул|1959|19 – 20}}
 
Значителен тласък за появата на киното дава [[Томас Едисън|Томас Алва Едисън]] и неговия сътрудник Уилям Кенеди Лори Диксън. През лятото на 1889 г. Едисън посещана Общата изложба в Париж и се запознава с хронографа.{{hrf|Ганев|1983|18}} След няколко безуспешни опити да комбинира фонографа с движещи се картинки, изобретателят се обръща към изобретението на Марей.{{hrf|Садул|1959|21}} Едисън и Диксън създават целуидната 35 мм лента с четери чифта перфорация на всяка картина, специално изработена от фирмата за фотоматериали „Истмен Кодак“ и ползвана до ден днешен.{{hrf|Садул|1959|21}}
 
=== Първият филм ===
* Олга Маркова. Последните мохикани на киното. С., Изток-Запад, 2011.
* {{cite book |title= ''История на киноизкуството'' |last=Садул |first=Жорж |year=1959 |authorlink=Жорж Садул | publisher= Наука и изкуство|location= София|isbn = 07-566-03-08}}
* {{cite encyclopedia |last =Ганев |first =Стоил |title = |article =Раждането на киното |encyclopedia =„Илюстриран справочник в три тома. В света на киното“ |edition =Първо издание |volume =1(3) |location =София |publisher =Народна просвета |date =1983 |isbn =01-95384-7080-9-82 |doi = |lang =bg |pages =17-23 |quote = |accessdate = }}
 
== Вижте също ==