Самиздат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
|||
Ред 10:
* Един от първите самиздати в България е на Тунчо Тунчев-Провадийски<!-- https://lira.bg/archives/44767 http://hemystories.blogspot.com/2009/06/blog-post_8847.html Опити да открия данни за наградата от Хелзинки, определения за поезията и автора от 2013 г. -->.
Книгата е от 1986 г. и е отпечатана в Хелзинки. Тунчо Тунчев е студент по география, който не успява да продължи образованието си след първи курс. За да има възможност да живее в София, при липсата на т.нар. софийско жителство, работи в службите за чистота. Тунчо Тунчев издава по този начин собствените си стихотворения. След 1990 г. загива при неизяснени обстоятелства. Той не е единственият български писател публикуван в друга държава, но в неговия случай не става дума за дисидентска политическа литература, какъвто е случая с писателите Атанас Славов и Георги Марков.
* Според твърдения на Рашел Леви, първият самиздат в България е дело на поета дисидент Божидар Славов.<ref>[http://prnew.info/%e2%80%9cklubyt-na-jurnalistite%e2%80%9d-bnr-programa-%e2%80%9christo-botev%e2%80%9d-3-09-2011-g/ „Клубът на журналистите“, БНР, Програма „Христо Ботев“, 3.09.2011 г. – Страницата е посетена на 14.09.2019 г.]</ref>
През 1987 година той и съпругата му Рашел Леви отпечатват тайно (неизвестно къде) и разпространяват стихосбирките му „Кажи, Живот!“ и „Ако ти, Народ!“ Комитетът по печата ги инкриминира и забранява разпространението им. Следват репресии. Двама свободомислещи журналисти съобщават за самиздата в младежко предаване по програма „[[Хоризонт (БНР програма)|Хоризонт]]“. Следва предупреждение към Божидар Славов да напусне страната. Влошеното му здраве осуетява прогонването му от България. Умира през 2000 година в крайна бедност.<ref>[http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-14-51/165-bozhidar-slavov Думи за Божидар Славов от Рашел Леви – Страницата е посетена на 14.09.2019 г.]</ref> Второто издание на книгата, съдържаща двете стихосбирки, е с информация за издателство и производство – София: Агенция Европрес, 2007. Екземпляр е предоставен на НБКМ<ref>[https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1228449508 Данни от своден каталог COBIB.BG]</ref>
. Има и други бългаски писатели, които сами разпространяват свои прозведения, отпечатани на пишеща машина. Легален достъп до печатници гражданите в комунистическа България нямат.
. Първите самиздатски политически периодични издания в България са независимото списание за литература и публицистика "Глас" на Владимир Левчев и алманахът за експериментална поезия "Мост" на Едвин Сугарев. От двете издания излизат по три броя преди 10 ноември 1989 г. Двамата писатели произвеждат по 50 бройки от всяка книжка в домашна обстановка, а след това някои от тези хора, на които списанията се раздават, правят "допечатки". В. Левчев и Е. Сугарев са глобени от ТСО "Българска книга и печат" (цензурата) за издаване на нерегистрирани периодични издания, а Владимир Левчев е уволнен от издателство "Народна култура", където работи като редактор за преводна поезия.
== Вижте също ==
Line 20 ⟶ 24:
== Източници ==
<references />4. Ваксберг, Татяна. "Самиздат на български: "Глас" и "Мост" през 1989 г.https://toest.bg/s-flumaster-v-banyata-1/<nowiki/>{{мъниче|политика|литература}}
[[Категория:Цензура в СССР]]
| |||