Данаил Крапчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
{{Цитат|...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н [[Адолф Хитлер|Хитлер]] и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата...}}
 
С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]]. Още през 1942 година се планира неговото убийство, на 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат.<ref name="везенков"/> На 10 септември, веднага след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], той е убит при неизяснени обстоятелства в [[Благоевград|Горна Джумая]].<ref name="везенков"/><ref>{{Пелтеков|240-241}}</ref> Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата.<ref name="везенков"/> Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той е осъден от т.нар. „[[Народен съд]]“.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 377}}</ref> През февруари 1994 година [[Върховен съд|Върховният съд]] на Република България отменя присъдата.<ref>{{ЕПК|1|463}}</ref>
 
Брат му, Живко, през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] загива на фронта като офицер, в [[Петдесет и четвърти пехотен битолски полк|54-ти пехотен]] полк.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26</ref>