Кейнсианска икономика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x тире, 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor)
м Bot: Automated text replacement (-\"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)\" +''\1''); козметични промени
Ред 1:
'''Кейнсианска икономика''' или още на [[български език|български]] ''Кейнсианство'' ({{lang|en|Keynesian economics}}, произнасяно /ˈkeɪnziən/, също наричано ''Keynesianism'' и ''Keynesian Theory'' (Кейнсианска теория)) е [[макроикономика|макроикономическа]] теория, базирана на идеите на британския икономист от 20-те години на ''20 век'' [[Джон Мейнард Кейнс]]. Кейнсианската икономика твърди, че решенията на [[частния сектор]] може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на [[държавния сектор]], в това число и [[монетарна политика]] от страна на [[централна банка|централната банка]], както и действия от страна на правителството по [[фискална политика|фискалната политика]] за стабилизиране на [[бизнес цикъл]]а. <ref>{{икона|en}} Sullivan, Arthur; Steven M. Sheffrin (2003). ''Economics: Principles in action.'' Upper Saddle River: Pearson Prentice Hall. ISBN 01306308530-13-063085-3.</ref> Теориите формирани на базата на Кейнсианската икономика имат за основа книгата „[[Обща теория на заетостта, лихвата и парите]]“, публикувана през 1936. Интерпретациите на Кейнс обаче поддържат много спорни полета, както и има няколко школи на икономическата мисъл, които твърдят, че са последователи на неговите „завети“.
 
Кейнсианска икономика се застъпва за [[смесена икономика|смесения тип икономика]] – основно частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор – и служи като икономически модел през последните години на [[Голямата депресия]], [[Втората световна война]], пост-военната икономическа експанзия (1945 – 1973), макар че губи от своето влияние след [[Стагфлация от 1972|стагфлацията от 70-те]] на 20 век и навлизането на [[Монетаризъм|монетаризма]] и [[Неолиберализъм|неолиберализма]]. Финансовата криза от 2007 – 2010 връща дискутирането на кейнсианските идеи и предизвивка възраждане на кейнсианската мисъл. Предходният британски министър-председател [[Гордън Браун]], бившият президент на САЩ [[Барак Обама]] и други световни лидери са използвали кейнсианската икономическа мисъл за създаване на държавни икономически стимули и програми за такива, за да се опитат да асистират икономическото положение на техните страни <ref>{{икона|en}} Chris Giles (Лондон), Ralph Atkins (Франкфурт), Krishna Guha (Вашингтон). "[http://www.ft.com/cms/s/0/c4cf37f4-d611-11dd-a9cc-000077b07658.html The undeniable shift to Keynes]". [[Файненшъл таймс]]. Линк от 2009-01-23</ref>.
Ред 15:
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,842353-1,00.html "''We are all Keynesians now"''], сп. [[Тайм]], [[31 декември]] [[1965]] – текст с историческо значение
 
{{Кейнсианска школа}}