Разлика между версии на „Кетски език“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)\" +''\1'')
(не е мъниче)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)\" +''\1''))
 
Езикът е застрашен от изчезване. Броят на етническите [[кети]] стабилно намалява и при преброяването в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1989]] година са преброени само около петстотин, които владеят езика като майчин.
 
Първите сведения за езика са публикувани от П. Палас през [[1788]] година в пътеписа „Путешествия по разным провинциям Русского Государства“. През [[1858]] година М. Кастрен публикува първата граматика и речник ("''Versuch einer jenissei-ostjakischen und kottischen Sprachlehre"''). През 19 век кетите погрешно се смятат за [[угро-фински народи|угро-фини]]. През [[1934]] година. Н. Каргер издава граматика („Кетский язык“) и буквар („Букварь на кетском языке“). През [[1967]] година Е. Алексеенко прави историко-етнографско изследване със заглавие „Кеты“. За изучването на кетския език през 20 век голямо значение играят трудовете на Е. А. Крейнович, А. Дулзон, Г. Вернер. От [[1960]] година се организират няколко експедиции на московски езиковеди и етнографи с участието на В. Топоров, Б. Успенский, С. Старостин, К. Решетников и други), чиито материали се издават в няколко „кетски сборника“. Сега с проблемите на кетския език се занимава американският лингвист Е. Вайда, който има собствена хипотеза за произхода и граматиката на кетския език.
 
[[Категория:Палеоазиатски езици]]