Пиер Абелар: Разлика между версии

м
No edit summary
Роден е през [[1079]] година в селището [[Ла Пале]], [[Бретан]], в дребно благородническо семейство. Баща му Беренгарий е [[рицар]], но Абелар не проявява интерес към [[рицарство]]то и военното дело, а към [[знание]]то. От по-късните му творби личи, че е запознат с Цицерон, Хораций, Ювенал, Лукан, Сенека и Вергилий. По това време все още не са се появили [[университет]]и и учениците ходят от място на място да си търсят преподавател. Абелар учи [[логика]] и [[богословие]] при известните философи [[Росцелин]] (през 1093 г.) ([[Номинализъм|номиналист]]), [[Гийом от Шампо]] (през 1100 г.)<ref name="SEP"/> и [[Анселм от Лаон]], виден представител на [[Реализъм (философия)|реализма]].<ref name="CBD">Chambers Biographical Dictionary, ISBN 0-550-18022-2, p. 3.</ref>
 
В началото на XII Абелар вече е готов сам да преподава. Основава училища в [[Мелон]] и [[Корбейл]], като по този начин започва да конкурира Гийом от Шампо. Усилията, които полага, увреждат здравето му и през 1105 г. той се оттегля за няколко години в Бретан. През 1108 г. се завръща в [[Париж]] и посещава лекциите на Гийом от Шампо, с когото провеждат философски дебати по [[Спор за универсалиите|темата за универсалиите]]. Според самия Абелар той побеждавал учителя си и това му носи славата на забележителен диалектик. Започва сам да преподава в различни школи, една от които е училище на хълма Св. Женевиев (тогава извън стените на Париж, днес в Латинския квартал). През 1113 г. решава да изучава [[теология]] и се установява в [[Лаон]], където посещава лекции на Анселм Лаонски.{{hrf|Радев|1986|171}}<ref name="SEP"/> Методите на Анселм обаче не му допадат, той напуска училището и се завръща в Париж, където около 1115 г. започва да преподава на ученици в катедралното училище към църквата-предшественик на катедралата [[Нотр Дам]] на [[Ил дьо ла Сите]]. Тогава се запознава с Елоиз, която е негова ученичка, и встъпва в любовна връзка с нея. Връзката им е разкрита и те са разделени по принуда, но продължават да се виждат тайно и Елоиз забременява. Абелар я изпраща в Бретан при семейството си, където се ражда техният син Астролаб. Макар Абелар да е готов да сключи брак, Елоиз първоначално отказва, за да не проваля кариерата му на богослов. Въпреки това те сключват таен брак, но нейният вуйчо, влиятелен член на катедралния съвет, разгласява тайната. Елоиза е изпратена в манастира [[Аржантьой]], където е отраснала. Самият Абелар е нападнат през нощта в стаята си и подложен на [[кастрация]]. След като се възстановява, постъпва в [[Бенедиктински орден|бенедектинския]] [[Абатство Сен Дени|манастир Сен-Дени]] през 1118 г. Двамата поддържат обширна кореспонденция – той настоява тя да стане монахиня, Елоиз го пита защо да приема монашеския живот, след като не ѝ е по сърце. Въпреки раздялата им през следващите двайсет години любовта им продължава да живее в писмата им. Любовните писма на двамата влюбени са събрани в „Писма на Абелар и Елоиза“ (''Epistulae ad Heloissam'', 1132-1135), преведени още през XII в. от латински на френски език.{{hrf|Грозлекова|1998|9}}
 
Първоначално Абелар, който е на 40 години, се готви да стане монах в Сен Дени, но скоро отново започва да преподава теология, като отново привлича множество ученици. Написва трудовете си „Да и не“ (''Sic et Non'') и „Theologia Summi Boni“. Методът му на философски анализ обаче е възприет като директно предизвикателство накъм традициятаустановената традиция и враговете му веднага заклеймяват неговите рационални интерпретации. През 1121 г. на църковен синод в Соасон той е обвинен в [[ерес]] от Алберик Реймски и Лотулф Ломбардски, последователи на Анселм от Лаон.{{hrf|Радев|1986|171}} и принуден да изгори публично труда си „Theologia“. Все пак му е позволено да се оттегли в отдалечено място и да се отдаде на съзерцание<ref name="SEP"/>.
 
Заедно с учениците си Абелар построява [[параклис]]а (ораторий) „Paraclete“ близо до [[Троа]], където продължава да чете, пише и преподава. По-късно той предава този параклис на Елоиз и нейните сестри-монахини, чийто манастир им е отнет. Елоиз става абатиса и прекарва в параклиса остатъка от живота си. Самият Абелар приема през 1126 г. да стане абат в един манастир в Бретан (Saint Gildas de Rhuys), но намира обстановката за неприятна и дори опасна (твърди, че имало няколко опита за покушение срещу него). В този период пише своята автобиография „История на неволите на Абелар“ (''Historia calamitatum Abaelardi''), главен източник на сведенията за неговия живот.{{hrf|Грозлекова|1998|9}} Междувременно и продължава кореспонденцията с Елоиз.