Фридрих Бергиус: Разлика между версии

По време на хабилитацията му са развити техниките на химията, включващи високо [[налягане]] и висока [[температура]] за въглеродсъдържащи субстрати, след което е патентован т.нар. [[процес на Бергиус]] през 1913 г. В хода на този процес, течничрез [[въглеводородхидрогениране]]и, използвани катона [[синтетично гориволигнит]], се получават чрезтечни [[хидрогенираневъглеводород]]и, наизползвани като [[лигнитсинтетично гориво]]. Той разработва процеса доста преди появата на по-известния [[процес на Фишер-Тропш]].

Предприемачът Теодор Голдшмид кани Бергиус да построят химичен завод през 1914 г. Производството на предприятието започва едва през 1919 г., след края на [[Първата световна война]], когато нуждата от гориво вече спада. Техническите проблеми, [[инфлация]]та и постоянните критики от страна на [[Франц Фишер]], които се превръщат в подкрепа след лична демонстрация на процеса, допълнително забавят прогреса, и Бергиус продава патента си на ''[[БАСФ|BASF]]'', след което Карл Бош работи по него.

След войната неговото гражданство е поставено под въпрос, поради сътрудничеството му с ''[[Фарбен|IG Farben]]''. ВпоследствиеОт Германия той впоследствие заминава от Германия, за да работи като консултант в [[Италия]], [[Турция]], [[Швейцария]] и [[Испания]]. Накрая емигрира в [[Аржентина]], където работи като съветник към Министерството на промишлеността.