Уикипедия

Мадам Бътерфлай: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Допълване с текст, нови глави и източници
Ред 5:
| Музика = [[Джакомо Пучини]]
| Либрето = [[Луиджи Илика]]<br/>[[Джузепе Джакоза]]
| Литература = „Гейша“„Мадам Бътерфлай“ от [[ДавидДейвид Беласко]]
| Жанр =
| Действия = 2 или 3
| Епоха =
| Премиера = 17 февруари 1904 г. Ла Скала, Милано
| Лица =
| Представления =
}}
 
'''„Мадам Бътерфлай“''' ({{lang|it|Madama Butterfly}}), известна и като '''„Чо-Чо-сан“''', е трагическа [[опера]] вна 2италианския действиякомпозитор [[Джакомо Пучини]]. [[Либрето]]то е на [[Луиджи Илика]] (1859 – 1919) и 3[[Джузепе Джакоза]] (1847 – 1906) по драмата на [[Дейвид Беласко]] „Мадам Бътерфлай“. Нейната литературна основа е едноименната новела на Джон Лутър частиЛонг.
 
Пучини създава няколко версии на операта. Първоначалната е в две действия и нейната световна премиера на 17 февруари 1904 г. в [[Ла Скала]] претърпява неуспех. Композиторът и либретистите преработват операта, при което твърде продължителното второ действие се разделя на две части. Този вариант се представя за първи път на 28 май 1904 в [[Бреша]] и има голям успех. През 1906 г. в операта отново се внасят промени, последните поправки се правят през 1907 г. Окончателната версия на „Мадам Бътерфлай“ се състои от три действия, тя се приема като „стандартна“ и се поставя най-често.<ref>[https://www.pbs.org/wnet/gperf/gp-met-madama-butterfly-madama-butterfly-historical-context/5163/ Madama Butterfly in Historical Context]</ref>
Автор на музиката е италианският композитор [[Джакомо Пучини]]. [[Либрето]]то е от [[Луиджи Илика]] (1859 – 1919) и [[Джузепе Джакоза]] (1847 – 1906) по драмата на [[Давид Беласко]] „Гейша“, написана по мотивите на едноименната журнална [[повест]] на Джон Лутер Лонг.
 
== История ==
През лятото на 1900 г. Пучини се намира в Лондон за премиерата на своята опера „Тоска“. Там на 21 юни посещава едноактната пиеса „Мадам Бътерфлай“ на американския драматург и театрален продуцент Дейвид Беласко (David Belasco). В основата на пиесата е едноименната новела на Джон Лутър Лонг (John Luther Long).<ref>[http://users.clas.ufl.edu/jshoaf/Jdolls/jdollwestern/photos/butterrfly.html The stories of Madame Butterfly]</ref> Композиторът харесва драматичната и екзотична тема и след известно време моли своя издател Джулио Рикорди да осигури правата за създаване на опера. Либретото за нея се поръчва на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза, които имат опит за сътрудничество с Пучини по предишните му няколко опери. Работата започва в началото на 1901 г. – Пучини изучава с помощта на съпругата на японския посланик в Италия японската музика, Илика замина за Нагасаки, за да се запознае с местните особености. Пучини, както и при другите си опери, има напрегнати отношения с либретистите и затруднява тяхната работа с честите си намеси и внасянето на промени във вече готов текст. Така той изцяло премахва един акт, в който действието се развива в американското консулство.<ref name="британика">[https://www.britannica.com/topic/Madama-Butterfly Encyclopædia Britannica. Madama Butterfly, opera by Puccini]</ref><ref name="музей">[http://www.puccinimuseum.org/en/getting-to-know-giacomo-puccini/the-operas/ Puccini Museum. The operas]</ref>
Първата постановка е в [[Милано]], театър „[[Ла Скала]]“, на 17 февруари 1904 г., а в новата редакция е в [[Бреша]], театър „Гранде“, на 28 май същата година.
 
Първите музикални чернови се появяват още през 1901 г. Към края на 1902 г. голяма част от музиката на операта е готова, но на 25 февруари 1903 г. Пучини попада в тежка автомобилна катастрофа. Лечението му продължава няколко месеца, намесват се и семейни проблеми, налага се отлагане на премиерата.
== Действащи лица ==
 
Първото представление на „Мадам Бътерфлай“ е на 17 февруари 1904 г. в Ла Скала. Тази премиера претърпява катастрофален провал. Въпреки големите очаквания на Пучини и неговата убеденост в успеха на операта публиката не харесва нито музиката, нито сюжета, нито изпълнителите и реагира бурно с викове, освиркване и подигравки. Оценките в пресата са малко по-вежливи. Пучини, потиснат от случилото се, веднага оттегля операта. Той отменя второто запланувано представление в Ла Скала, Рикорди заплаща неустойката. Съществува предположение, че провалът на операта е бил организиран от завистливите съперници на композитора, подобно на случая с операта на [[Росини]] „Севилският бръснар“. Рикорди е убеден, че фиаското е подготвено, тъй като публиката започва да вика и шуми от самото начало на представлението, вероятно Пучини също е имал такива подозрения. Независимо от това, заедно с либретистите той преработва операта, като внася определени промени в либретото и образите на персонажите и разделя твърде дългия втори акт на две части. На 28 май 1904 в Бреша, три месеца след провала в Ла Скала, Пучини представя новата версия на своята операта и преживява триумфален успех. През 1905 и 1906 г. композиторът отново се връща към „Мадам Бътерфлай“ и прави корекции. Окончателният вариант на операта се публикува от издателството Рикорди през 1907 г. Той се оценява като „стандартна“ версия на операта и се използва при повечето постановки. Освен рядко изпълняваната първоначална двуактна версия на операта другите нейни варианти са в три действия или в две действия и две сцени.<ref name="британика"/><ref name="музей"/><ref>[http://www.columbia.edu/itc/music/NYCO/butterfly/fiasco.html Chadwick Jenkins. The Fiasco of Madama Butterfly's First Performance: Feb 17, 1904]</ref><ref name="станфорд">[http://opera.stanford.edu/Puccini/Butterfly/main.html OperaGlass: Madama Butterfly]</ref><ref name="бертелсман"/><ref>[https://web.archive.org/web/20080318011241/http://opera.stanford.edu/Puccini/Butterfly/ Madama Butterfly. opera.stanford.edu]</ref>
 
=== Премиерни постановки ===
[[File:Solomiya Krushelnytska Butterfly.jpg|thumb|Соломия Крушелницка като Чо-Чо-Сан]]
След премиерата на ревизираната версия на Мадам Бътерфлай в Бреша операта се представя на световните сцени с неизменен успех.<ref name="бертелсман">[https://www.bertelsmann.com/media/kultur/divers/madama-butterfly/brochure-madama-butterfly.pdf Madama Butterfly: A glimpse into the Archivio Storico Ricordi]</ref>
*17 февруари 1904 г. в Ла Скала, Милано, двуактна версия, диригент Клеофонте Кампанини (Cleofonte Campanini), в ролята на Чо-Чо-Сан италианското сопрано Розина Сторкио (Rosina Storchio). Пучини присъства.
*28 май 1904, ''Teatro Grande'', Бреша, версията е с разделено на две части второ действие, диригент е Клеофонте Кампанини, в ролята на Чо-Чо-Сан украинската певица [[Соломия Крушелницка]]. Пучини присъства.
*2 юли 1904 г., ''Teatro de la Opera'', Буенос Айрес, диригент Артуро Тосканини, в ролята на Чо-Чо-Сан Розина Сторкио.
*19 декември 1904 г., ''Teatro Zizinia'', Александрия, в ролята на Чо-Чо-Сан Анжелика Пандолфини (Angelica Pandolfini).
*10 юли 1905, [[Кралска опера]], Лондон, диригент Клеофонте Кампанини, в ролята на Чо-Чо-Сан Еми Дестин (Emmy Destinn), Пинкертон – [[Енрико Карузо]].
*28 декември 1906 г., Париж, Опера Комик (Opéra-Comique), диригент Франсоа Рулман (François Rühlmann), в ролята на Чо-Чо-Сан Маргерит Каре Жиро (Marguerite Carré Giraud). Пучини присъства.
*11 февруари 1907 г., [[Метрополитън Опера]], Ню Йорк, диригент Артуро Виня (Arturo Vigna), в ролята на Чо-Чо-Сан Жералдин Фарар (Geraldine Farrar), Пинкертон – Енрико Карузо. Пучини присъства.
*4 януари 1913 г., [[Мариински театър]], Санкт Петербург, на руски език.<ref>[https://www.mariinsky.ru/en/playbill/repertoire/opera/madamabutter/ Mariinsky Theatre. Madama Butterfly]</ref>
 
В България „Мадам Бътерфлай“ се изнася за първи път в София през 1924 г. Диригент е Мойсей Златин, режисьор Николай Веков
<ref>[https://chitanka.info/text/8501/148 Любомир Сагаев. Книга за операта]</ref>
 
== Съдържание ==
Съдържанието се дава според версията, при която операта е в две действия, второто действие има две картини.
 
=== Действащи лица ===
{| class="wikitable"
! Роля
Line 75 ⟶ 97:
|}
 
=== Сюжет ===
Действие се развива в [[Нагасаки]] в края на [[19 век|XIX]] век.
 
==== Първо действие ====
Японска къща на хълм край Нагасаки. Горо го показва на американския лейтенант от морския флот Пинкертон, който смята да живее тук с младата гейша Чо-Чо-сан: техният брак по японски ритуал трябва скоро да се състои. Появява се американският консул Шарплес, на когото Пинкертон излага своите лекомислени възгледи за живота, включително за брака с японка, оставящ му възможност да се ожени за американка.
 
Но ето отдалеч се раздават гласовете на Чо-Чо-сан и нейните приятелки. Чо-Чо-сан, наричана Бътерфлай, разказва за своя живот: нейният баща е бил знатен [[самурай]], но бедността е заставила девойката да стане гейша. Тя е готова да се отрече от своята религия, ако поиска това Пинкертон. Когато брачната церемония завършва, започва весел пир, който е прекъснат от идването на разгневения чичо на Бътерфлай – бонзо (монах). Той е узнал за намеренията на племенницата си да приеме християнството и я проклина заедно с другите роднини. Пинкертон прогонва всички и отвежда жена си в къщата.
 
==== Второ действие ====
===== Първа част =====
Изминали са 3 г. Бътерфлай в къщата очаква завръщането на Пинкертон и убеждава прислужницата Сузуки, че той скоро ще се върне. Влизат Шарплес и Горо: консулът държи писмо, в което Пинкертон го моли да съобщи на Бътерфлай, че се оженил за американка. Шарплес не се решава да каже за това на младата жена. Съветва я да се съгласи да приеме предложението за брак на принц Ямадори. Бътерфлай им показва своя малък син, който чака баща си. Донася се оръдеен изстрел, възвестяващ, че в пристанището е пристигнал американски кораб. Бътерфлай обхваната от радост, украсява дома с цветя и чака Пинкертон. Настъпва нощта. Сузуки заспива край детето, Бътерфлай бодърства.
 
===== Втора част =====
Съмва се. Бътерфлай, уморена от безсънната нощ, ляга да си почине. В този момент идват Пинкертон, жена му КийтКейт и консулът. Лейтенантът се надява, че неговата бивша възлюблена ще му даде детето. Узнавайки от Сузуки как тя го е чакала, не може да сдържи вълнението си. Бътерфлай по лицето на Кейт и от думите на консула се досеща за всичко. Обещава да даде сина само на баща му след половин час. Когато всички излизат, тя затваря стаята и се готви за смърт. Сузуки вкарва в стаята момчето, надявайки се да откаже майката от ужасното намерение. Младата жена нежно се прощава със сина си, дава му играчки и зад паравана си нанася удар с нож. Остават и още сили да се върне към детето и за последен път да го прегърне. Гласът на Пинкертон я вика, лейтенантът и консулът влизат в стаята. Чо-Чо-сан, умирайки, със слаб жест му показва сина.
 
== Музика ==
Подобно на другите опери на Пучини музиката на „Мадам Бътерфлай“ демонстрира великолепна оркестрация. Композиторът създава подходяща музикална атмосфера за всяка сцена на операта, съчетавайки характерния си усет към театралното действие с дарбата да съчинява достъпни и разпознаваеми мелодии. Екзотичността на средата, в която се развива драмата, се предава с включването в музикалната тъкан на известни японски мелодии. За някои сцени оркестровото изпълнение е редуцирано до инструменти, създаващи ефекта на японската музика – флейта, пиколо, арфа и глокеншпиел, за други се използват автентични японски инструменти.
От ариите на операта най-популярни са ''Un bel di vedremo'' на Чо-Чо-Сан (второ действие) и ''Addio fiorito asil'' на Пинкертон (финална част).<ref>[http://sdopera.org/Content/Operapaedia/Operas/MadamaButterfly/Music.htm San Diego Opera. The Music of Madama Butterfly]</ref><ref>[https://www.belcanto.ru/butterfly.html Belcanto.ru. Опера Пуччини „Мадам Баттерфляй“]</ref><ref name="арии"/>
 
=== Музикални номера ===
В таблиците са дадени популярните арии и дуети от операта.<ref name="арии">[https://www.opera-arias.com/puccini/madame-butterfly/ Opera Arias and Duets from Madame Butterfly]</ref>
{|class="wikitable" style="text-align:center"
|+ Първо действие
| width="300pt" |Пинкертон/Шарплес/Горо
| width="300pt" |''Dovunque al mondo lo Yankee''
|-
| width="300pt" |Пинкертон/Шарплес
| width="300pt" |''Amore o grillo''
|-
| width="300pt" |Горо
| width="300pt" |''Ancora un passo or via''
|-
|width="300pt" |Пинкертон/Чо-Чо-Сан
|width="300pt" |''Viene la sera''
|-
|width="300pt" |Чо-Чо-Сан/Пинкертон
|width="300pt" |''Bimba dagli occhi pieni di malia''
|-
|width="300pt" |Пинкертон/Чо-Чо-Сан
|width="300pt" |''Stolta paura''
|-
| width="300pt" |Пинкертон/Чо-Чо-Сан
| width="300pt" |''Vogliatemi bene''
|-
| width="300pt" |Пинкертон/Чо-Чо-Сан
| width="300pt" |''Dolce notte! Quante stelle''
|}
{|class="wikitable" style="text-align:center"
|+ Второ действие
| width="300pt" |Чо-Чо-Сан
| width="300pt" |''Un bel di vedremo''
|-
| width="300pt" |Чо-Чо-Сан
| width="300pt" |''Chiamera Butterfly dalla lontana''
|-
| width="200pt" |Чо-Чо-Сан
| width="300pt" |''Che tua madre dovra prenderti''
|-
| width="300pt" |Чо-Чо-Сан/Сузуки
| width="300pt" |''Tutti i fior?''
|-
| width="300pt" |Чо-Чо-Сан/Сузуки
| width="300pt" |''Scuoti quella fronda di ciliegio''
|}
{|class="wikitable" style="text-align:center"
|+ Трето действие
| width="300pt" |Чо-Чо-Сан
| width="300pt" |''Chi sara chi sara?''
|-
| width="300pt" |Шарплес/Сузуки/Пинкертон
| width="300pt" |''Io so che alle sue pene ''
|-
| width="300pt" |Пинкертон
| width="300pt" |''Addio fiorito asil ''
|-
| width="300pt" |Чо-Чо-Сан
| width="300pt" |''Con onor muore chi non puo ''
|}
 
=== Оркестрация ===
Оркестърът се състои от следните инструменти:<ref>Norbert Christen: Madama Butterfly. In: Pipers Enzyklopädie des Musiktheaters. Band 5: Werke. Piccinni – Spontini. Piper, München und Zürich 1994, ISBN 3-492-02415-7, S. 114 – 119.</ref>
*Дървени духови – три флейти, два обоя, английски рог, два кларинета, баскларинет, два фагота
*Медни духови – четири валдхорни, три тромпета, три тромбона, бастромбон
*Ударни – голям барабан, малък барабан, чинели, триангел, японски там-там, глокеншпил, японски глокеншпил (или вибрафон), камбани
*Лъкови струнни
*Арфа
*Зад сцена – камбанки, оркестрови камбани, японски камбани, там-там, свирка, голям там-там, виола д`аморе
 
== Източници ==
<references />
 
{{Опери на Джакомо Пучини}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мадам_Бътерфлай“.