Разлика между версии на „Симеон Андонов“

м
м (замяна с n-тире; козметични промени)
Роден е в София. През 1851 година е учител в [[Батак]]. Участва в кореспонденцията на Баташката община с [[Александър Екзарх]]. Негов ученик в Батак е [[Никола Ковачовски]].<ref>[http://macedonia.kroraina.com/mp/mp_7_1_5.htm#95_1 Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини, Македонски преглед, год. VII, кн. 1, София, 1931, с. 95.]</ref>
 
Към 1857-1858 година е учител в [[Лесковъц]]. Спомоществувател е за 5 броя на Месецослов или Календар вечний на [[Пенчо Радов]], издаден в [[Белград]] през 1857 година. В книгата е отбелязан като „взаимноучителний български учител Симеон Андонович от София“.<ref>Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 115.</ref> За издадената в Белград през 1858 година читанка „Пресад мудрости или Собрание поучителны мисли, фолософически разсуждения и оштроумны разсуждения“ на [[ниш]]кия учител Атанас Петрович, набира над 70 спомоществуватели, включително и 20 ученика.<ref>Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 116 - посочен е като „лесковачки учител Симеон А.“</ref> Според [[Анастас Иширков]] Андонов учителства „с голям успех“ 12 години в Лесковъц, но напуска поради болест, след което, през 1870 година е заместен от сръбски учител.<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf Иширков, Анастас. Пътуване в Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916), Съставител Петър Хр. Петров, София 1993, с. 116.]</ref>
 
През 1878 година е кандидат за член на училищната комисия към новосъздаденото Софийско общинско управление.<ref>Софийското общинско управление, Архивите говорят. Книга 11, София, 2000, с. 435.</ref>