Никифор II Фока: Разлика между версии

Император Никифор II е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях: [[остров]] [[Крит]] през 961 – 2 г., [[Киликия]] и [[Кипър]] през 964 – 5 г., Северна [[Сирия]] с [[Антиохия]] и част от Северна [[Месопотамия]] през 968 – 9 година.

В Южна Италия и Сицилия са проведени успешни експедиции срещу войските на арабите и германския император. НаВ изтокМала Азия и Горна Месопотамия продължава настъплениетовизантийското настъпление срещу арабите – завладени са [[Алепо]] (962 г.), [[Тарс]] (965 г.), Алепо[[Хама]], Антиохия[[Хомс]] и др.<ref>{{Грусе|25 – 27}}</ref>. Арабското население е прогонено, градовете са ограбени и опожарени, джамиите разрушени. Цяла Северна Сирия е възвърната, а завладяването на Антиохия (969 г.) бележи апогея на тази кампания. Същата година емирът на Алепо става подчинен на Византия, като признава византийското господство и се задължава да плаща годишен данък<ref>{{Грусе|30}}</ref>.

През 967 г. при цар [[Петър I (България)|Петър I]] (927 – 969) саВизантия нарушенинарушава мирните договори с [[Първо българско царство|България]]. Войнственият император изгонва с оскърбления пратениците на Петър I, разгневен от исканията на българската страна за подновяване плащането на сумите, съгласно стариятстария мирен договор от 927 година. Никифор II привлича [[КиевскаСветослав РусI|киевскиякняз Светослав]] князот [[СвятославКиевска Игоревич|княз СветославРус]], който е подкупен за да нападне България от североизток, заедно с [[печенеги]]те от североизток. От своя страна ромеите също започват военни действия срещу българите в [[Тракия]]. Притиснат от двойна заплаха, българският цар е принуден да изпрати синовете си в Цариград като заложници.

Руският княз нахлува в източна България през 968 – 9 г. и окупира столицата [[Преслав]], вземайки за заложник цар [[Борис II]] (969 – 971), наследникътнаследника на Петър. Ситуацията се усложнява от действията на Светослав, който планира да присъедини българските земи към държавата си и подкрепя амбициите на самозванеца [[Калокир]] към византийския трон. В края на годината императора е свален и убит от придворните си, преди да предприеме ответни мерки срещу русите.