Германски кръстоносен поход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп
Ред 1:
'''Германски кръстоносен поход''', известен също като '''Еврейски погроми в Германия по време на Първия кръстоносен поход''' е епизод от [[Народен кръстоносен поход|Народния кръстоносен поход]], който протича в Северозападна Европа по поречието на [[Рейн]] в началото на лятото на 1096 г. Тълпи от френски и немски селяни, обеднели рицари, просяци и бродяги извършват погроми в [[евреи|еврейски общини]]. Заема важно място в съвременната еврейска историография и се разглежда като първи пример на масов народен [[антисемитизъм]], който се разпространява оттогава и в крайна сметка води до [[Холокост]]а<ref>[https://books.google.co.uk/books?id=MxS6-pQZzGsC&pg=PA279 Medieval Concepts of the Past: Ritual, Memory, Historiography, page 279] Chapter 13, The Rhineland Massacres of Jews in the First Crusade, Memories Medieval and Modern, by David Nirenberg</ref>.
 
== Причини ==
След призива на папа Урбан на [[Клермонски събор|събора в Клермон]] за [[кръстоносен поход]], германските рицари решават, че първо трябва да се справят със собствените си евреи по [[Рейн]], преди да ходят да освобождават [[Светите земи]] и [[Божи гроб]] от ръцете на неверниците.
ПроповедитеПризивът вна ползапапа Урбан на кръстоносния[[Клермонски събор|събора в Клермон]] за Първия кръстоносен поход разпалватразпалва стари настроения на организирано насилие срещу [[евреи]]те в [[Европа]]. Въпреки че [[антиюдаизъм|антиюдаизмът]] и [[гонения на евреите|гоненията на евреите]] съществуват от Античността, германските рицари решават, че първо трябва да се справят със собствените си евреи по [[Рейн]], преди да ходят да освобождават [[Светите земи]] и [[Божи гроб]] от ръцете на антиюдаизманеверниците. Според тях превземането на Йерусалим от християните и установяването там на християнски император би предизвикало Края на света, при който се очаква евреите да преминат към християнството. В части от [[Франция]] и [[Германия]] евреите са разглеждани като не по-малък враг от [[мюсюлмани]]те. Смята се, че те са отговорни за разпъването на [[Христос]], т.е. за [[богоубийство]]то, а и са по-забележими от далечните мюсюлмани, които все пак са друговерци. Мнозина се чудят, защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с друговерците, когато съвсем наблизо има неверници.
 
По-прозаична причина е, че всички кръстоносци се нуждаят от средства за екипировка. Тъй като евреите се занимават основно с търговия и лихварство, е възможно желанието им да спечелят от ситуацията да е създало настроения против тях.
Призивът за Първия кръстоносен поход разпалва стари настроения на организирано насилие срещу [[евреи]]те в [[Европа]]. Въпреки че [[антиюдаизъм|антиюдаизмът]] и [[гонения на евреите|гоненията на евреите]] съществуват от Античността, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа.
 
== Протичане ==
От началото на лятото на 1096 г. германска армия от около 10 000 души, водени от духовниците Готшалк, Фолкмар и [[Емих (кръстоносец)|Емихо]], се придвижва на север по долината на [[Рейн]] в посока, противоположна на [[Йерусалим]], извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.
КръстоносцитеОт началото на лятото на 1096 г. германска армия от около 10 000 души, водени от духовниците Готшалк, Фолкмар и [[Емих (кръстоносец)|Емихо]], се придвижватпридвижва на север по долината на [[Рейн]] в посока, противоположна на [[Йерусалим]], извършвайки систематични изстъпления срещу евреите. Отначало се придвижват на север към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства. Хиляди евреи са избити въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Навсякъде църквата се обявява в защита на преследваните, често епископите ги приютяват в дворците си, но това не спира преследвачите.
 
Бандите на Фолкмар, наброяващи около 12 000 души, избиват местните евреи в Прага въпреки опитите на местните духовници да ги защитят. Навлизайки в Унгария, те са обкръжени и избити от войските на крал Калман.
Проповедите в полза на кръстоносния поход разпалват антиюдаизма. Според тях превземането на Йерусалим от християните и установяването там на християнски император би предизвикало Края на света, при който се очаква евреите да преминат към християнството. В части от [[Франция]] и [[Германия]] евреите са разглеждани като не по-малък враг от [[мюсюлмани]]те. Смята се, че те са отговорни за разпъването на [[Христос]], т.е. за [[богоубийство]]то, а и са по-забележими от далечните мюсюлмани, които все пак са друговерци. Мнозина се чудят, защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с друговерците, когато съвсем наблизо има неверници.
 
Отрядът на Емихо (граф Емих фон Лайзинген) се събира на територията на Среден [[Рейн]] и включва както поклонници от простолюдието, така и местни феодали, занимаващи се предимно с разбойничество<ref>{{Грусе|103}}</ref>. Те избиват евреи в рейнските градове, за да отнемат богатствата им. Кланетата започват в Шпайер на 3 май и продължават следващия месец в Майнц, Кьолн, Трир и Вормс. В Метц са убити 22 евреи. От югозападна Германия отрядът тръгва покрай [[Дунав]]. Понеже нямат пари, кръстоносците започват да грабят след границата с [[Унгария]], въпреки че крал Калман им е забранил да преминат. Те обсаждат унгарската гранична крепост Визелбург и там много от тях са убити от армията на краля. Граф Емих успява да избяга. През октомври 1096 г. войската му се разпада, а самият той се връща във владенията и не взема участие в похода на бароните.
Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства.
 
== Оценки ==
Хиляди евреи са избити въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на папа [[Урбан II|Урбан]] в [[Клермон]] обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че [[Папство]]то не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.
Според Грусе тези изстъпления заплашват да опозорят идеята за кръстоносен поход още в началото. Антисемитските метежи, извършвани против волята на църквата, представляват обикновен селски бунт с цел грабеж<ref>{{Грусе|104}}</ref>.
 
== Източници ==