Разлика между версии на „Христо Караманджуков“

→‎Биография: отстраняване на техническа грешка
(→‎Биография: отстраняване на техническа грешка)
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и [[Райково]]. В 1895 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Четирикласното българско училище]] в [[Одрин]]. Учителства в [[Славейно|Карлуково]], а през 1898 - 1899 година завършва [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]]. Като ученик в [[Сяр]] става член на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.
 
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на [[Пашмаклийска афера|Пашмаклийската афера]], в която е арестуван баща му, бяга заедно с [[Христо Лакудов]] в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителнапредставител на Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на [[Георги Кондолов]].
 
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръг]] на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
Анонимен потребител