Мирковци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 64 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Мирковци има 440 българи екзархисти и 456 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото функционират българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 114-115.</ref> Според [[Георги Трайчев]] в края на османската епоха в Мирковци има 70 сърбомански и 60 екзархийски къщи.<ref>{{cite book |title= Манастиритѣ въ Македония |last=Трайчевъ |first=Георги |year=1933 |publisher=Македонска библиотека № 9 |location=София |url= http://www.strumski.com/books/G_Trajchev_Manastirite_v_Makedonija.pdf |page=117}}</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 2 души от Мирковци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.</ref>
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
| |||