Уикипедия

ПФК Локомотив (Пловдив): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на Realsteel007 (б.), към версия на Bozhidar7
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{Футболен отбор
| име на отбора = Локомотив (Пловдив)
| герб =
| странагерб = {{флагче с име|България}} =
| картинка =
| име на отбора = {{Флагче|България}} Локомотив (Пловдив)
| картинка-описание =
| оригинално име = Професионален Футболен Клуб Локомотив 1926 Пловдив
| прозвище = ''Смърфовете''„смърфовете“<br>''Железничарите''„железничарите“
| основан = {{Стартова дата и възраст|19261935|0706|2513}}<br/>(като [[ФК Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб]] Пловдив)
| разформирован =
| стадион = [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]]
| страна = {{България}}
| капацитет = 12 000
| стадион = [[Локомотив (стадион, Пловдив)|„Локомотив“]]
| собственик = {{Флагче|България|България}} [[Христо Крушарски]]
| капацитет = 12 000
| президент = {{Флагче|България|България}} [[Христо Бонев]]
| старшисобственик треньор = {{Флагче|България|България}} [[АлександърХристо ТунчевКрушарски]]
| спортенпрезидент директор = {{Флагче|България|България}} [[ГеоргиХристо ИвановБонев]]
| старши треньор = {{Флагче|България}} [[Александър Тунчев]]
| първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]
| сезонпървенство = [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20Първа лига]]
| мястосезон = [[Първа професионална футболна лига, 5-о2019/20|2019/20]]
| място = 5-о
| екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Улшпорт]]
| уебсайт = {{URL|lokomotivpd.com}}
| спонсор = [[Ефбет]]
| спонсор = [[Ефбет]]
| уебсайт = [http://lokomotivpd.com/ lokomotivpd.com]
| pattern_la1екипировка = _loko_pd_20_21_h[[Улшпорт]]
| leftarm1 pattern_la1 = FFFFFF_lokoplovdiv2021h
| pattern_b1 = _loko_pd_20_21_h_lokoplovdiv2021h
| pattern_ra1 = _loko_pd_20_21_h_lokoplovdiv2021h
| rightarm1 pattern_sh1 = FFFFFF
| pattern_sh1 pattern_so1 = _lokomotiv_pd_19_20_a
| shorts1 leftarm1 = FFFFFF 000000
| pattern_so1body1 = FFFFFF
| pattern_la2rightarm1 = _lokomotivpd_19_20_a000000
| leftarm2shorts1 = FF2020FFFFFF
| pattern_b2socks1 = _loko_pd_20_21_aFFFFFF
| body2 pattern_la2 = FF0000_lokoplovdiv2021a
| pattern_ra2pattern_b2 = _lokomotivpd_19_20_a_lokoplovdiv2021a
| rightarm2 pattern_ra2 = FF2020_lokoplovdiv2021a
| shorts2 pattern_sh2 = 000000
| pattern_sh2 pattern_so2 = _loko_pd_19_20_h
| pattern_so2leftarm2 = FF0000
| socks2body2 = 000000FF0000
| pattern_la3rightarm2 = _lokomotivpd_19_20_3rdFF0000
| leftarm3shorts2 = FF2020000000
| pattern_b3socks2 = _lokomotivpd_19_20_3rdFF0000
| body3 pattern_la3 = FF0000_zamora19h
| pattern_ra3pattern_b3 = _lokomotivpd_19_20_3rd_uhlsportstripe19bw
| rightarm3 pattern_ra3 = FF2020_zamora19h
| shorts3 pattern_sh3 = 000000
| pattern_sh3 pattern_so3 = _lokomotivpd_19_20_3rd
| pattern_so3leftarm3 = _lokomotivpd_19_20_3rd000000
| socks3body3 = 000000
| rightarm3 = 000000
| shorts3 = 000000
| socks3 = 000000
}}
'''Локомотив Пловдив''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[Пловдив]], основан на 13 юни 1935 г. Състезава се в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе мачовете си на стадион „[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]]“ с капацитет 12 000 души. Цветовете на клуба са черно, бяло и светло синьо.
 
'''Локомотив Пловдив''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[Пловдив]], основан на 25 юли 1926 г. Състезава се в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе мачовете си на стадион „[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]]“ с капацитет 12 000 души. Цветовете на клуба са черно, бяло и светло синьо.
 
Шампион на България през [[„А“ група 2003/04|сезон 2003/04]], когато печели първата си титла. Носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] през 1983 г., [[Суперкупа на България]] през 2004 г. и 2020 г., както и [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през 2019 г. и 2020 г.
 
== История ==
[[Файл:4plovdivskiraion.jpg|мини|ляво|150px|IV Пловдивски район]]
 
Най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив датират от пролетта на 1922 г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на Пловдив – Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, е основан спортен клуб „Караджа“. Сред тогавашните десетки пловдивски клубове, „Караджа“ има честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924 г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включват общо осем отбора, разпределени в две дивизии.
 
Две години след основаването на спортен клуб „Караджа“, отново в IV-ти пловдивски район – най-старият и най-голям като територия и население район на града, е учреден и спортен клуб „Атлетик“. Границите на IV-ти пловдивски район са непроменени и днес: от север е р. Марица, от запад – тръгвайки от Пешеходния мост, през цялата Главна улица до бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, на юг – Асеновградското шосе и на изток – до покрайнините на града, включително и квартала „Лаута“.
 
На 25 юли 1926 г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“, двата спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се сливат в един, носещ името „Спортклуб“.<ref>Ангелов, А., В. Владимиров, „От тук започва любовта“, Пловдив 2012, глава 8 – Ранни времена: 1926 г.-1933 г., стр. 183</ref> За клубни цветове се избрат червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 25 юли 1926 г. е утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926 се вписва и в неговата емблема.
 
След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928 г., Спортклуб остава без игрище, тъй като там се заселват пловдивски граждани, чиито домове стихията погубва. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживява без собствено игрище повече от две десетилетия.
 
=== Пловдивски Спортклуб ===
[[Файл:Sportclub_Plovdiv_Kits.png|мини|Домакински и гостуващ екип на [[ФК Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб Пловдив]] през сезон 1939 – 40 г.]]
 
През 1933 г. [[Пловдивски Спортклуб|Спортклуб]] става първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоюва за първи път през 1936 г. През 1938 г. [[Пловдивски Спортклуб]] (както вече било официалното му име) се преборва за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български отбори. В нея спортклубци се състезават с успех две години – до разпускането ѝ, като за това им представяне значителна заслуга има техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40 г.) Спортклуб е единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.
 
В годините до 1944 г. отборът става Южнобългарски първенец и достигна четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играе на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказават рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа. На 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб правят невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнат в София, за да окуражават своя отбор.
 
По същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-10.jpg В. „Воля“], 5 август 1942 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/05/il.-1.jpg В. „Спорт“], 12 май 1943 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-11.jpg В. „Спорт“], 8 март 1943 г."</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-13.jpg В. „Воля“], 26 март 1943 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-15.jpg В. „Воля“], 23 юни 1943 г.</ref> Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявила [[Пловдивски Спортклуб]] за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
 
''Вестник „Воля“''<ref>Вестник „Воля“, 4 април 1943 г.</ref> {{Цитат|За тази година „Спортклуб“ картотекира 704 редови членове и пак е най-големият спортен клуб в страната по броя на членовете си.}}
 
=== „Славия“ Пловдив ===
След 1944 г. новоустановилата се власт предприема няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщава в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил [[Парчевич (Пловдив)|Парчевич]] – през 1945 г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб е променено на „С.П. 45“ (Спортклуб-Парчевич 1945 г.), а малко след това станава „Славия“ Пловдив.<ref name="Angelov">А. Ангелов, В. Владимиров, „Оттук започва любовта“, Пловдив, 2012, Глава 2, стр. 110</ref>
 
През 1947 г. новата вълна обединения, която обхванаща всички пловдивски клубове, влива в Славия спортното дружество на кооперативните работници („П. Ченгелов“), който акт е последван от задължителното преименуване – името на клуба се преименува на „Славия-Ченгелов“. То обаче не просъществува дълго време, тъй като отново е възстановено името „Славия“ Пловдив през 1949 г.<ref name="Angelov" />
 
За разлика от други клубове в България, които също като Спортклуб са преименувани след 1944 г., но впоследствие възстановяват автентичните си имена, то „Спортклуб“ няма възможността да възстанови своето изконно име. Едно от вероятните причини е, че името „Спортклуб“ представлява директна заемка от западноевропейската (немската) спортна традиция, която традиция определя развитието на българския спорт до 1944 г., но за нея трудно може да се намери място след 1944 г. Факт е, че след 1944 г. в българския футбол не просъществува нито едно име на клуб, свързано със Западна Европа (Спортклуб, Атлетик и т.н.).
 
В същото време, за разлика от променяното през годините след 1944 г. име на „Спортклуб“, то неизменни остават териториалната му принадлежност (ІV-ти район), неговата клубна емблема, неговите клубни цветове – червено-черно-бяло, както и представителният му футболен отбор (от приобщаваните клубове в отбора се включвали един-двама играчи). Съвсем естествено, неизменни оставали и неговите привърженици – които се умножават от приобщилите се привърженици на католическия спортен клуб „Парчевич“, както и тези на арменските спортни клубове.
 
Вследствие на успешното си представяне през сезон 1948 г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), Славия Пловдив е определен за единствения отбор, който да представлява Пловдив в новоучредената „А“ Републиканска футболна дивизия.<ref>[http://farm4.static.flickr.com/3322/4621559087_0698b72b13.jpg В. „Народен спорт“], 18 юли 1949 г.</ref> Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив“ Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А“ РФГ през есента на 1948 г.<ref name="uchreditel1">[http://www.loko-pd.com/images/stories/5oct2010/il2.jpg В. „Футбол“], 14 февруари 1968 г., София</ref><ref name="uchreditel2">[http://www.loko-pd.com/images/stories/5oct2010/il3.jpg В. „Вечерни новини“], 13 май 1983 г., София</ref> Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А“ РФГ (10 октомври 1948 г. срещу „ТВП“ Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А“ РФГ.
 
Равносметката на Спортклуб дотогава може да се определи като впечатляваща: клубът е изиграл общо 84 мача на държавно равнище (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов), с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближава до такива показатели. През годините 1945 – 49 г. под името Славия Пловдив, клубът е пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в цяла България.
 
През месец август на 1949 г. идва поредната вълна на „реорганизиране“ на българските спортни (футболни) клубове. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахва, заменяйки се от производствено-ведомствен. По този начин различните профсъюзи (ведомства) се окрупняват в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация“ (ДСО). На практика съществуващите дотогава клубове се трансформират в ДСО, като на много места тази трансформация е съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове.
 
Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949 г. „Славия“ Пловдив се обединява с още един клуб – който тогава се казвал „ЖСК Пловдив“, като впоследствие това обединение оставя важни последици в клубната история.<ref name="Angelov" /> По този начин реорганизацията събира най-големия пловдивски клуб и най-малобройния пловдивски клуб.<ref name="Podem">Вестник „Народен спорт“, 7 юни 1948 г.</ref>
 
''Вестник „Народен спорт“ по повод Денят на физкултурата'' {{Цитат|Най-голямото градско физкултурно дружество „Славия-Ченгелов“ се представи достойно и масово с оригинални упражнения}}
 
=== Железничарски спортен клуб ===
[[Файл:Jskcrest.png|мини|ляво|150px|Емблема на ЖСК Пловдив]]
В рамките на кампания за основаване на железничарски спортни клубове в България на 1 април 1935 г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем“ обявява създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза, който обхваща и спортна секция. На 13 юни 1935 г. е проведено учредително събрание на Железничарски спортен клуб „Пловдив“.<ref>Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.</ref><ref>Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84</ref><ref>[https://farm5.staticflickr.com/4017/4534002431_50cceef8e6_b.jpg В. „Спорт“ за създаването на ЖСК през 1935 г.]</ref>
 
{{Цитат|По инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.}}
Пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) е учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. Във всеки по-голям железопътен център трябва да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществява на 13 юни 1935 г.<ref>Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.</ref><ref>Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84</ref><ref>[https://farm5.staticflickr.com/4017/4534002431_50cceef8e6_b.jpg В. „Спорт“ за създаването на ЖСК през 1935 г.]</ref>
 
На 1 октомври 1935 г. на първото общо годишно събрание на отбора е утвърден постоянен управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провежда първата си тренировка.
''Вестник „Железничарски подем“'' {{Цитат|На 13 юний 1935 г., по инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.}}
 
Годините на прохождане на този клуб са твърде трудни, като той е приет за член на [[БФС|БНСФ]] едва през април 1938 г., а първият си официален мач изиграва чак на 25 юни 1939 г. (2:11 срещу съгражданите от [[Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб]]). В края на 1944 г. ЖСК е обединен с [[Левски (Пловдив)]] под името „ЖСК-Левски“, но година по-късно обединеният отбор се разпада, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК е преименуван на „Локомотив“ по подобие на всички останали железничарски клубове в страната.
На тази дата е проведено учредително събрание на ЖСК Пловдив, съставен е учредителен протокол и се избра временно клубно настоятелство. На първото общо годишно събрание на ЖСК (1 октомври 1935 г.) е утвърден постоянен Управителен съвет, а на следващия ден представителният отбор пропровежда първата си тренировка.
 
През 40-те години „Локомотив“ има огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив. Със средства основно на БДЖ на мястото на игрище „Левски“ през 1943 г. е изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носи името „ЖСК-Левски“ или „БДЖ-Левски“. Отборът играе в синьо-бели екипи, а към момента на обединението със [[Славия (Пловдив)]] има една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския „България“ през септември 1944 г.). Към октомври 1949 г. „Локомотив“ се състезава в третото равнище във футболната йерархия – Южната зона.
Годините на прохождане на този клуб обаче са твърде трудни, като той бил приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938 г., а първия си официален мач изиграва на 25 юни 1939 г. (2:11 срещу Спортклуб). В края на 1944 г. ЖСК е обединен с Левски (Пловдив) под името „ЖСК-Левски“, което дружество година по-късно се разпада, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК е преименуван на Локомотив (подобно на всички останали клубове ЖСК в страната).
 
Съобразно решението на ЦК на БКП през август 1949 година териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахва, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така различните профсъюзи (ведомства) се окрупняват в няколко големи групи, всяка от които излъчва своя т.нар. доброволна спортна организация (ДСО). Т.е. съществуващите дотогава клубове се трансформират в ДСО-та, като на много места тази трансформация е съпроводена от нови обединения между отбори. По силата на тези обстоятелства през октомври 1949 г. „Локомотив“ се обединява със „Славия“ (Пловдив) в ДСО „Енергия“, което няколко дни по-късно е преименувано на ДСО „Торпедо“ (Пловдив).
В исторически план ЖСК Пловдив има огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от спортен клуб Левски (Пловдив) и Пловдивската Община) на мястото на игрище „Левски“ през 1943 г. е изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни.<ref>Вестник „Спорт“, 1943 г.</ref> Той първоначално носи името „ЖСК-Левски“ или „БДЖ-Левски“.
 
=== „Торпедо“ (Пловдив) ===
''В. „Спорт“'' {{Цитат|В пари и работна ръка досега за този стадион са похарчени към 2 200 000 лева. От тях железниците са дали лъвската част – 2 100 000 лева, сп. кл. Левски – 60 000 лв., и пловдивската община – 50 000 лв.}}
[[Файл:Torpedo.png|мини|дясно|150px|Емблема на „Торпедо“ (Пловдив)]]
В чисто спортно отношение цветовете на отбора запазват тези на Славия, който към този момент е най-големият пловдивски отбор – червено-черно-бяло. С много малки изключения и отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив идват само двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само един сезон). Най-важният принос е материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града (той също е преименуван, тъй като ЖСК става Локомотив, а Левски – [[Спартак (Пловдив)]]).
 
С името Торпедо (Пловдив) отборът играе в „А“ група през [[„А“ група 1950|сезон 1950]]. В течение на същата година се афишират планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО-та се преструктурират. От ДСО „Торпедо“ е изваден Профсъюзът на транспортните работници, който излъчва свое ДСО под името Локомотив. Впоследствие се решава в „А“ група да остане отборът на Локомотив, а пък Торпедо е изпратен в третото равнище на футболната йерархия. С оглед на това бившият вече отбор на Славия (Пловдив) e „прехвърлен“ към транспортния профсъюз. На всеки играч е намерена формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и остане в елитната група.
В спортно отношение отборът на ЖСК Пловдив играе в цветовете синьо и бяло, като към момента на обединението със „Славия“ Пловдив (октомври 1949 г.) има една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския България през септември 1944 г.).
 
Към октомври 1949 г. ЖСК (под името Локомотив) се състезава на третото равнище във футболната йерархия – Южната зона. Същевременно Спортклуб (под името Славия Пловдив) е член на елитната „А“ РФГ, като в годините след 1944 отборът достигна до полуфинал за държавно първенство (1945 г.) и до четвъртфинал (1948 г.), а в турнира за Купата е полуфиналист (1945 г.) и финалист (1948 г.).
 
=== ДСО „Енергия“ / ДСО „Торпедо“ ===
[[Файл:Torpedo.png|мини|ляво|150px|Емблемата на Торпедо/ДСО Енергия Пловдив]]
 
През октомври 1949 г., по силата на поредната „реорганизация“ на българския спорт, пловдивските Славия и Локомотив се обединяват, за да изградят ДСО Енергия Пловдив. Славия била по официални данни е бил най-големият към онзи момент пловдивски клуб, а Локомотив – най-малкият клуб в града.<ref name="Podem" /> По този начин през октомври 1949 г. Славия Пловдив за пореден път преминава през външо наложено обединение, вследствие на което приобщава клуба Локомотив. Новото име на клуба – ДСО Енергия, е променено на ДСО Торпедо Пловдив само няколко дни по-късно.
 
Цветовете на клуба остават същите: червено-черно-бяло. Торпедо Пловдив не само се състезава в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използва същите екипи, с които дотогава Славия играе в „А“ РФГ. С много малки изключения, отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив се присъединяват двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време). Най-важният принос обаче е материалната база. Стадионът „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града.
 
С името ДСО Торпедо Пловдив отборът играе в „А“ РФГ през 1950 г. В течение на същата година са афиширани планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО да бъдат преструктурирани. Вследствие на това от ДСО Торпедо е изваден профсъюзът на транспортните работници, който щял да излъчи свой ДСО – под името Локомотив.
 
Решава се в „А“ РФГ да остане да се състезава отборът, който се казва „Локомотив“, а „Торпедо“ да бъде изпратен в трето равнище във футболната йерархия. С оглед на това, целият отбор на Славия Пловдив, състезавал се през 1950 г. под името Торпедо Пловдив, е „прехвърлен“ в транспортния профсъюз. Тоест, на всеки играч се намерила формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и той да продължи да играе в „А“ РФГ.
 
=== ДФС „Локомотив“, Пловдив ===
[[Файл:Loko50-1.png|мини|ляво|150px|Емблемата на Локомотив Пловдив]]
 
Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).
 
Случилото се през 1951 г. (по-специално назначаването на играчите като служители от транспорта и преименуването на отбора в „Локомотив“) впоследствие дава основания в историята на днешния Локомотив Пловдив да се „вмъкне“ годината 1936, за чието присъствие, обаче, няма никакви исторически основания. Запазените документи са категорични: Спортклуб е основан през 1926 г., а ЖСК – през 1935 г. (Вж. раздел Спортклуб и ЖСК)
 
Годината „1936“ се появява твърде късно като рождена година на Локомотив Пловдив – едва през 1966 г. Дотогава не са отбелязани по никакъв начин абсолютно никакви юбилеи – нито през 1946 г. (10-годишнина), нито през 1951 г. (15-годишнина), нито през 1956 г. (20-годишнина), нито през 1961 г. (25-годишнина). До 1966 г. в нито един исторически документ не се споменава 1936 г. да е рождена за Локомотив Пловдив.
 
През 1966 г. обаче изненадващо е провъзгласена „30-годишнина“ от създаването на клуба. Допълнително объркване внася тържественият доклад, а преди това и пресата, в които се посочва, че Локомотив Пловдив е наследник на Спортклуб (Славия Пловдив), което заформя абсурдна ситуация: през 1966 г. се чества 30-годишнина на 40-годишен клуб, носещ името на асимилиран от него клуб. От своя страна, този асимилиран клуб е основан през 1935 г.
 
Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.
Line 149 ⟶ 93:
 
През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.
 
През сезон 2001/2002 г. Велбъжд (Кюстендил) се обединява с Локомотив (Пловдив) от Първа лига (втори ешалон). Новия отбор се нарича Локомотив 1926 (Пловдив) и под това име участва в надпреварата на Висшата лига. Отборът заема мястото на „Велбъжд“ в елита, а кюстендилският тим заиграва във Втора група. В Пловдив идват и най-добрите играчи на бронзовите медалисти, начело с треньора [[Димитър Димитров - Херо]], който се среща навръх 42-ия си рожден ден с боса на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, за да обсъдят летните трансфери в новия им отбор.
 
Основните акционери на „железничарите“ Федя Миков и Георги Христолов обявяват, че нямат нищо против Илиев да поеме клуба. Досегашният президент на „Локо“ Любомир Корадов се съгласява да не се признават резултатите от последното общо събрание, на което е бил избран на този пост. Корадов мотивира решението си с интересите на клуба, който ще мери сили с най-големите отбори у нас без да е добил право на това с игра. Поканата към Георги Илиев е отправил лично легендата на „черно-белите“ Христо Бонев, който очаква 30 000 души за първия домакински мач. Тимът на „Велбъжд“ пък бива поет от приближени на Г. Илиев и в него се обиграват предимно млади таланти.
 
Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.
Line 396 ⟶ 344:
== Детско-юношеска школа ==
{{Обработка-раздел|форматиране}}
 
Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през [[1960]] г. Тогава треньорът [[Христо Бъчваров]] разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.
 
Line 461 ⟶ 408:
 
== Състав 2020/2021 ==
''Към 315 октомвриянуари 20202021 г.''
 
=== Играчи ===
Line 471 ⟶ 418:
|71 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Луков]]
|-
|81 ||{{Флагче|България}} [[Кристиан Томов]]
|-
|}
{| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;"
!colspan="2" align="center" bgcolor="#000000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span>
|-
|{{0}}4 ||{{Флагче|Франция}} [[Кристиан Гомис]]
|-
|{{0}}5 ||{{Флагче|Мозамбик}} [[Дейвид Малембана (футболист)|Дейвид Малембана]]
Line 494 ⟶ 441:
|-
|10 ||{{Флагче|Таджикистан}} [[Парвизджон Умарбаев]]
|-
|12 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Димитров (футболист)|Даниел Димитров]]
|-
|14 ||{{Флагче|България}} [[Димитър Илиев (футболист, р. 1988)|Димитър Илиев]] {{капитан}}
|-
|15 ||{{Флагче|Хърватска}} [[Кристиан Илич]]
|-
|16 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Лукас Салинас]]
|-
|18 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Димитров (футболист)|Даниел Димитров]]
|-
|34 ||{{Флагче|България}} [[Петър Витанов (футболист, р. 1995)|Петър Витанов]]
Line 512 ⟶ 459:
|19 ||{{Флагче|България}} [[Георги Минчев (футболист, р. 1995)|Георги Минчев]]
|}
<br {{clear=all>}}
 
=== Спортно-технически щаб ===
Line 522 ⟶ 469:
| Старши треньор || {{Флагче|България}} [[Александър Тунчев]]
|-
| Помощник-треньор || {{Флагче|България}} [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]
|-
| Помощник-треньор || {{Флагче|България}} [[Йордан Юруков]]
Line 713 ⟶ 660:
|8||{{флаг|България}} [[Георги Димитров - Каубоя|Георги Димитров]]||46
|-
|89||{{флаг|България}} [[Христо Колев – Бащата|ХристоДимитър КолевИлиев]]||4042
|-
|10||{{флаг|България}} [[ТодорХристо ИвановКолев (футболист)– Бащата|ТодорХристо ИвановКолев]]||3540
|}
{{clear}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/ПФК_Локомотив_(Пловдив)“.