ПФК Локомотив (Пловдив)

Локомотив Пловдив е български професионален футболен клуб от Пловдив, основан на 13 юни 1935 г. Състезава се в Първа професионална футболна лига. Играе мачовете си на стадион „Локомотив“ с капацитет 12 000 души. Цветовете на клуба са черно, бяло и светло синьо.

Локомотив (Пловдив)
Lokomotivplovdiv.jpg
Прозвище „смърфовете“
„железничарите“
Основан 13 юни 1935 г.;
преди 85 години
 (1935-06-13)
Държава Флаг на България България
Стадион „Локомотив“
Капацитет 12 000
Собственик Flag of Bulgaria.svg Христо Крушарски
Президент Flag of Bulgaria.svg Христо Бонев
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Александър Тунчев
Първенство Първа лига
2019/20 5-о
Спонсор Ефбет
Екипировка Улшпорт
Уебсайт lokomotivpd.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ПФК Локомотив в Общомедия

Шампион на България през сезон 2003/04, когато печели първата си титла. Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г., Суперкупа на България през 2004 г. и 2020 г., както и Купата на България през 2019 г. и 2020 г.

ИсторияРедактиране

Железничарски спортен клубРедактиране

 
Емблема на ЖСК Пловдив

В рамките на кампания за основаване на железничарски спортни клубове в България на 1 април 1935 г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем“ обявява създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза, който обхваща и спортна секция. На 13 юни 1935 г. е проведено учредително събрание на Железничарски спортен клуб „Пловдив“.[1][2][3]

По инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.

На 1 октомври 1935 г. на първото общо годишно събрание на отбора е утвърден постоянен управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провежда първата си тренировка.

Годините на прохождане на този клуб са твърде трудни, като той е приет за член на БНСФ едва през април 1938 г., а първият си официален мач изиграва чак на 25 юни 1939 г. (2:11 срещу съгражданите от Спортклуб). В края на 1944 г. ЖСК е обединен с Левски (Пловдив) под името „ЖСК-Левски“, но година по-късно обединеният отбор се разпада, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК е преименуван на „Локомотив“ по подобие на всички останали железничарски клубове в страната.

През 40-те години „Локомотив“ има огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив. Със средства основно на БДЖ на мястото на игрище „Левски“ през 1943 г. е изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носи името „ЖСК-Левски“ или „БДЖ-Левски“. Отборът играе в синьо-бели екипи, а към момента на обединението със Славия (Пловдив) има една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския „България“ през септември 1944 г.). Към октомври 1949 г. „Локомотив“ се състезава в третото равнище във футболната йерархия – Южната зона.

Съобразно решението на ЦК на БКП през август 1949 година териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахва, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така различните профсъюзи (ведомства) се окрупняват в няколко големи групи, всяка от които излъчва своя т.нар. доброволна спортна организация (ДСО). Т.е. съществуващите дотогава клубове се трансформират в ДСО-та, като на много места тази трансформация е съпроводена от нови обединения между отбори. По силата на тези обстоятелства през октомври 1949 г. „Локомотив“ се обединява със „Славия“ (Пловдив) в ДСО „Енергия“, което няколко дни по-късно е преименувано на ДСО „Торпедо“ (Пловдив).

„Торпедо“ (Пловдив)Редактиране

 
Емблема на „Торпедо“ (Пловдив)

В чисто спортно отношение цветовете на отбора запазват тези на Славия, който към този момент е най-големият пловдивски отбор – червено-черно-бяло. С много малки изключения и отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив идват само двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само един сезон). Най-важният принос е материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града (той също е преименуван, тъй като ЖСК става Локомотив, а Левски – Спартак (Пловдив)).

С името Торпедо (Пловдив) отборът играе в „А“ група през сезон 1950. В течение на същата година се афишират планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО-та се преструктурират. От ДСО „Торпедо“ е изваден Профсъюзът на транспортните работници, който излъчва свое ДСО под името Локомотив. Впоследствие се решава в „А“ група да остане отборът на Локомотив, а пък Торпедо е изпратен в третото равнище на футболната йерархия. С оглед на това бившият вече отбор на Славия (Пловдив) e „прехвърлен“ към транспортния профсъюз. На всеки играч е намерена формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и остане в елитната група.

ДФС „Локомотив“, ПловдивРедактиране

Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).

Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“.

В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен отбор. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два отбора не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“.

НастоящеРедактиране

 
Христо Бонев – един от основните играчи на отбора през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време отборът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. отборът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен

През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – 1981/82 г. и 1982/83 г., отбора достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.

През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.

През сезон 2001/2002 г. Велбъжд (Кюстендил) се обединява с Локомотив (Пловдив) от Първа лига (втори ешалон). Новия отбор се нарича Локомотив 1926 (Пловдив) и под това име участва в надпреварата на Висшата лига. Отборът заема мястото на „Велбъжд“ в елита, а кюстендилският тим заиграва във Втора група. В Пловдив идват и най-добрите играчи на бронзовите медалисти, начело с треньора Димитър Димитров - Херо, който се среща навръх 42-ия си рожден ден с боса на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, за да обсъдят летните трансфери в новия им отбор.

Основните акционери на „железничарите“ Федя Миков и Георги Христолов обявяват, че нямат нищо против Илиев да поеме клуба. Досегашният президент на „Локо“ Любомир Корадов се съгласява да не се признават резултатите от последното общо събрание, на което е бил избран на този пост. Корадов мотивира решението си с интересите на клуба, който ще мери сили с най-големите отбори у нас без да е добил право на това с игра. Поканата към Георги Илиев е отправил лично легендата на „черно-белите“ Христо Бонев, който очаква 30 000 души за първия домакински мач. Тимът на „Велбъжд“ пък бива поет от приближени на Г. Илиев и в него се обиграват предимно млади таланти.

Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

През юли 2014 г. след няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора.

НаименованияРедактиране

  • Спортклуб (1926 – 1945)
  • Спортклуб Парчевич СП-45 (1945) – (след обединение с „Парчевич“)
  • Славия (1945 – 1947)
  • Славия-Ченгелов (1947) – (след обедиение с „Петър Ченгелов“)
  • Славия (1947 – октомври 1949)
  • Енергия (1949) – (след обединение с „Локомотив“)
  • Торпедо (1949 – 1950)
  • Локомотив (1951 – )

УспехиРедактиране

Турнири в БългарияРедактиране

Първенство
Купа
Суперкупа
Купа на Съветската армия (Когато вече не е национална купа)
Албена Къп (Неофициален турнир)
  •   Носител (2 път) – 2004, 2007

Европейски клубни турнириРедактиране

Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през 1964/65 г.: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.

След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.

Последното участие на черно-белите в европейските клубни турнири е в началото на сезон 2012/2013 г., когато отборът участва във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Локомотив се изправя срещу холандския СБВ Витесе и отпада от надпреварата след зрелищно домакинско реми (4:4) в първия мач, игран на градския стадион в Ловеч, и загуба с 3:1 при гостуването на стадион Гелредоме в Арнем (Нидерландия).

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 Купа на панаирните градове ––   Стягул Рошу 3:1 2:1 5:2
1963 – 64 Купа на панаирните градове ––   Дожа Уйпещ 1:3 0:0 1:3
1964 – 65 Купа на панаирните градове ––   Войводина (Нови Сад) 1:1 2:0 3:1
1964 – 65 Купа на панаирните градове ––   Петролул 0:1 2:0 2:1
1964 – 65 Купа на панаирните градове ––   Ювентус 1:1 1:1 2:2
1965 – 66 Купа на УЕФА 1 кв. кръг   Спартак Бърно 0:2 1:2 1:4
1967 – 68 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   Партизан (Белград) 1:5 1:1 2:6
1969 – 70 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   Ювентус 1:3 2:1 3:4
1971 – 72 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   Карл Цайс Йена 3:1 0:3 3:4
1973 – 74 Купа на УЕФА 1 кв. кръг   Слиема Уондърърс 2:0 1:0 3:0
1973 – 74 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   Хонвед 3:4 2:3 5:7
1974 – 75 Купа на УЕФА 1 кв. кръг   Раба ЕТО Гьор 3:1 1:3 4:5 /дузпи/
1976 – 77 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   Цървена звезда 2:1 1:4 3:5
1983 – 84 Купа на УЕФА 1/32-финали   ПАОК 1:2 1:3 2:5
1992 – 93 Купа на УЕФА 1/32-финали   Оксер 2:2 1:7 3:9
1993 – 94 Купа на УЕФА 1/32-финали   Лацио 0:2 0:2 0:4
2004 – 05 Шампионска лига 2 кв. кръг   Брюж 0:4 0:2 0:6
2005 – 06 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   ОФК Београд 1:0 1:2 2:2
2005 – 06 Купа на УЕФА 1 кръг   Болтън 1:2 1:2 2:4
2006 Интертото 2 кръг   Фарул Констанца 1:1 1:2 2:3
2012 – 13 Лига Европа 2 кв. кръг   Витесе 4:4 1:3 5:7

Детско-юношеска школаРедактиране

Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.

Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно – Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.

Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия:

Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов, Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...

През 1979 г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Минко Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.

През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.

1985 г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септемврийско знаме“ с 6:1, над „Пирин“ с 4:0 и над ЖСК „Спартак“ с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.

Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е Аян Садъков – 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски – 30, Николай Курбанов – 27 с 6 гола и т.н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.

Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник „Старт“: "Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб..."

ЕмблемаРедактиране

Клубният герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците.

Стадион „Локомотив“Редактиране

 
Стадион Локомотив
 
Тренировъчно игрище

Стадион Локомотив е разположен в парк Лаута (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.

Капацитетът на Стадион Локомотив е около 12 000 души (до 2004 г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1898 лукса.[4][5] Прожекторно-осветителната уредба е разположена на четири мачти с височина 40 м плюс надстройка с височина 5,50 м и работна площадка. На всяка от тях са разположени 46 броя прожектори в структура от 8 реда и 6 колони. Осветлението позволява излъчване на HD телевизионен сигнал и на мачове от турнира Шампионска лига.

Технически данниРедактиране

  • Капацитет: 12 000 седящи места
  • Размери на терена: 105,3 m x 71,4 m
  • Осветление: 1898 лукса

ИсторияРедактиране

През 19411942 г. с помощта на БДЖ започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.

Днешният Стадион Локомотив е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.

Рекордното посещение е през 1983 г., когато „Черноморец“ гостува на „Локомотив“, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки.

ПривърженициРедактиране

 
Привържениците на Локомотив по време на дерби мач

Черно-белите фенове са водещи в България по организираност. Всички нови движения от европейската футболна субкултура за първи път се въвеждат именно от почитателите на пловдивския клуб. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив. Той е основан на 11 май 1988 г. и официално се счита за най-стария в страната.

Рекордни посещенияРедактиране

  • Рекордът за най-голямо домакинско посещение на мач принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През 1981 г. „Локо Пловдив“ играе дербито си с „Берое“ (Стара Загора) пред 47 000 зрители на стадион „9-и септември“ (сега „Пловдив“). Пловдивският любимец с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.[6]
  • Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През 1983 г. отборът влиза в „А“ група след бараж-квалификация в София срещу „Осъм“ (Ловеч). Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“.[7] Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.
  • Локомотив Пловдив държи рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова долина, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ.[8][9]

Състав 2020/2021Редактиране

Към 15 януари 2021 г.

ИграчиРедактиране

Вратари
01   Илко Пиргов
71   Мартин Луков
81   Кристиан Томов
Защитници
04   Кристиан Гомис
05   Дейвид Малембана
25   Лукас Масоеро
61   Диниш Алмейда
Халфове
07   Момчил Цветанов
09   Бирсент Карагарен
10   Парвизджон Умарбаев
12   Даниел Димитров
14   Димитър Илиев  
15   Кристиан Илич
16   Лукас Салинас
34   Петър Витанов
44   Николай Николаев
Нападатели
19   Георги Минчев

Спортно-технически щабРедактиране

Длъжност Име
Старши треньор   Александър Тунчев
Помощник-треньор   Георги Илиев
Помощник-треньор   Йордан Юруков
Треньор на вратарите   Стоян Колев
Администратор   Тома Цилев
Лекар   Константин Павлов

Последни 10 сезонаРедактиране

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България EKT
2006/07 А ФГ 7 30 13 4 13 48:43 43 полуфинал -
2007/08 А ФГ 9 30 12 7 11 37:28 43 1/4 финал -
2008/09 А ФГ 6 30 11 10 9 41:37 43 1/16 финал -
2009/10 А ФГ 12 30 9 6 15 36:52 33 1/16 финал -
2010/11 А ФГ 5 30 14 10 6 54:28 52 1/4 финал -
2011/12 А ФГ 6 30 17 6 7 44:39 57 финалист Лига Европа
2012/13 А ФГ 9 30 10 9 11 37:34 39 1/16 финал -
2013/14 А ФГ 7 38 15 5 18 49:55 50 1/2 финал -
2014/15 А ФГ 10 32 9 5 18 28:52 32 1/2 финал -
2015/16 А ФГ 5 32 15 4 13 15:26 49 1/8 финал -

Почетни листи в Първа лига и „А“ РФГРедактиране

Място Име Мачове
1   Христо Бонев 404
2   Георги Василев 386
3   Станчо Бончев 331
4   Ганчо Пеев 327
5   Илко Бекяров 314
6   Недялко Стамболиев 290
7   Тодор Иванов 237
8   Аян Садъков 228
9   Мартин Камбуров 227
10   Васил Анков 220
Място Име Голове
1   Христо Бонев 180
2   Мартин Камбуров 145
3   Георги Василев 115
4   Иван Кънчев 73
5   Едуард Ераносян 65
6   Аян Садъков 64
7   Стефан Драганов 54
8   Георги Димитров 46
9   Димитър Илиев 42
10   Христо Колев 40
  • Данните са до 20 юли 2017.

УЕФА ПозицияРедактиране

Място Отбор Точки
336   Черно море 3,125
336   ФК Нова Горица 3,125
336   Локомотив (Пловдив) 3,125
336   ФК Чихура Сачхере 3,125
336   ФК Металург Рустави 3,125

Последна актуализация: 18 юли 2016 [10]

ФутболистиРедактиране

Известни бивши футболистиРедактиране

1940-те – 1950-те години

Христо БъчваровИван ЛазаровНикола АровПетър СъбевСтефан ПауновАндрея КошеровГеорги КировАспарух КараяневНиколай МилковДимитър СтанчевДавид ПоповТодор АтлиевПетър Колев

1960-те – 1970-те години

Иван КънчевИлия БекяровИван МаноловИван БояджиевДимитър ГрънчаровГеорги МицинДимитър МулетаровСтанчо БончевСпас ИлиевТодор ПауновХристо БоневВасил АнковГеорги ВасилевГанчо ПеевГеорги ВълковНедялко СтамболиевМихаил ГеоргиевКоста БосаковТодор ИвановНиколай КурбановВладимир ФатовИван Кючуков. Минчо Овчаров.Ружин Керимов

1980-те – 1990-те години

Аян СадъковХристо СотировЕдуард ЕраносянИван МариновАльоша БайрактаровЛюбомир БурнарскиФедя МиковГеорги ЙордановЛюбен ЖилковХристо КолевИван БеделевДимитър КалкановГеорги ДимитровГеорги КарушевГеорги ФидановГеорги ТашевКрасимир КостовЮлиян ДжевизовПетър ПашевМихаил ЮмерскиВалентин ВълчевКостадин ВидоловСтефан ЛулчевИван ГоведаровАлександър РадевЛазар ВъчковГеорги ИвановВасил КамбуровВасил КръстевЙовко ИвановВасил КолевСтоян КолевАтанас Георгиев

2000-те – 2010-те години

Любослав ПеневМитко ТрендафиловМартин ЗафировСлавчо ПавловДончо ДоневИлами ХалимиХристо ЗлатинскиЗоран БалдовалиевЙордан МилиевМартин КамбуровЙордан ТодоровЗдравко ЛазаровМетоди СтойневКирил КотевАлександър ТунчевВладимир ИвановИван ПасковКрасимир ДимитровДаксон да Силва

Шампионски отбор, 2004 г.Редактиране

Сезон 2003/2004
Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
1   Васил Камбуров Вратар Кричим
12   Румен Попов Вратар Ботев (Пловдив)
32   Красимир Петков Вратар Велбъжд (Кюстендил)
Защитници
2   Владимир Иванов Десен бек Левски (София)
3   Александър Тунчев Централен защитник Беласица (Петрич)
4   Георги Петров Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
5   Петър Колев Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
6   Кирил Котев Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
17   Несим Нешадов Централен защитник Литекс (Ловеч)
20   Иван Пасков Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
24   Роберт Петров Ляв бек Напредок (Кичево)
Полузащитници
4   Недялко Хубенов Десен халф Топлика (Мин. бани)
7   Жарко Серафимовски Десен халф Апоел (Бар Шева)
9   Светослав Бърканичков Атакуващ халф Левски (София)
10   Атанас Георгиев Атакуващ халф ЦСКА (София)
11   Мартин Камбуров Атакуващ халф Спартак (Плевен)
14   Велко Христев Десен халф Велбъжд (Кюстендил)
16   Димитър Ценовски Дефанзивен халф Локомотив (Пловдив)
16   Иво Михайлов Атакуващ халф Черно море (Варна)
17   Ванчо Траянов Атакуващ халф Велбъжд (Кюстендил)
19   Красимир Димитров Дефанзивен халф Марек (Дупница)
19   Добрин Орловски Дефанзивен халф Локомотив (Пловдив)
21   Георги Илиев Атакуващ халф Черно море (Варна)
22   Траян Дянков Десен халф Велбъжд (Кюстендил)
25   Иван Кризманич Дефанзивен халф Спартак (Варна)
  Деян Постоловски Халф Силекс (Кратово)
Нападатели
9   Бобан Янчевски Централен нападател Тиквеш (Кавадарци)
10   Дарко Спалевич Централен нападател Черно море (Варна)
13   Методи Стойнев Централен нападател Велбъжд (Кюстендил)
15   Нешко Милованович Централен нападател Левски (София)
18   Явор Въндев Ляво/дясно крило Сливен
23   Екундайо Джайеоба Централен нападател Велбъжд (Кюстендил)
Треньорски щаб
  Едуард Ераносян Старши треньор
  Иван Маринов Помощник-треньор
  Георги Василев Помощник-треньор
  Любомир Шейтанов Треньор на вратарите

С най-много мачове, 2003/4 г.Редактиране

Известни привърженициРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.
  2. Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84
  3. В. „Спорт“ за създаването на ЖСК през 1935 г.
  4. “Хит” ООД
  5. Официален сайт на Локомотив Пловдив
  6. В. „Отечествен глас“, 17 март 1983 г.
  7. В. „Отечествен глас“, 14 август 1983 г.
  8. В. „Отечествен глас“, 23 юни 1985 г.
  9. В. „Искра“, Казанлък, 28 юни 1985 г.
  10. Клубна ранглиста на УЕФА

Външни препраткиРедактиране