Папрадище (община Чашка): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
Жителите му в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Папрадища'' живеят 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp.118-119.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 9 души от Папрадище са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.869.</ref>
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва ''Папрадища'' (Papradišta) като наскоро посърбено българско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref>▼
=== В Сърбия и Югославия ===
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
▲На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва ''Папрадища'' (Papradišta) като наскоро посърбено българско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref>
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва ''Попрадища'' като българско село.<ref>Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref>
| |||