Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Първи кръстоносен поход (1095 – 1099): +картинка |
|||
Ред 17:
През XI век в държавите и народите от [[Западна Европа]] се наблюдава демографски растеж<ref>{{Ришар|17}}</ref>, генерирал обществената прослойка на [[феодал]]ни професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Немалко от тях са обезнаследени [[благородници]], за които военните походи са авантюри за обогатяване и завладяване на нови територии. Те служат на своите господари срещу заплащане и се сражават на кон, въоръжени са с меч и пика, носят ризница и щит. Рицарите са тренирани да се бият в стегнати редици, подпомагани от пехота с метателни оръжия. Същевременно се развива строежът на фортификационни съоръжения: сеньориалната власт е съсредоточена в [[замък]], заобиколен с [[крепостна стена]] и защитен ров. В подножието на замъка изникват селища и пазари; градовете стават все по-многолюдни, раздвижват се [[търговия]]та и дребното занаятчийство и някои градове са под пряката власт на краля, осъществявана от [[епископ]]. В същото време хората се движат, пътищата са изпълнени с търговци и поклонници, чрез които се разпространяват новини и идеи.
Едно от основните явления на XI век е религиозен кипеж<ref>{{Ришар|19}}</ref>, свързан със стремежа за реформа на църквата. Първоначално той обхваща монасите и канониците, провели т.нар. [[Клюнийска реформа]]. Впоследствие реформирането обхваща и висшето духовенство, като папството е реформирано от лотарингските папи с подкрепата на император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]]. При следващия император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] обаче настъпва [[Борба за инвеститура|конфликт]] между папската и императорската власт, задълбочил се до такава степен, че папата сваля от власт императора, а той избира [[антипапа]]. Църковното разделение лишава аристокрацията и рицарите от редица блага, свързани с църквата, тъй като притежанието им се оказва грях. Все повече хора са със съзнанието на грешници и се засилва стремежът към по-праведен живот<ref>{{Ришар|20}}</ref>. Благородниците, свикнали да разрешават конфликти със силата на оръжието, срещат съпротивата на духовниците, решени да предложат ограничение на военните действия –
На изток след завоюването на [[Първа българска държава|България]] от [[Василий II]], [[цезаропапизъм|цезаропапизмът]] във Византия взема връх и през [[1054]] г. настъпва политическо разделение на [[Християнска църква|християнската църква]], известно като [[Източно-западна схизма|Великата схизма]]. Тя е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между
=== Ислямско настъпление в Ориента ===
| |||