|
== Спор за легитимността на трибунала ==
След войната юристи, историци и други специалисти от [[Европа]] и [[САЩ]] изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите. Основните доводи на тези критики са фактите, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието – [[закон „пост фактум“]], че в съдебният процес участват единствено и само съдии и прокурори от държави, воювали срещу и осъществяващи [[окупация]] на [[Германия]] - – превръщащо трибунала в типичен пример за "правосъдие„правосъдие на победителя"победителя“, правейки по думите на британският [[фелдмаршал]] [[Бърнард Монтгомъри]] загубата на една [[война]] [[престъпление]], и че с участието в процеса на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] един [[Тоталитаризъм|тоталитарен режим]] съди друг като партньор на западните [[Демокрация|демокрации]]. Например [[сенат]]орът от [[Охайо]] [[Робърт Тафт]] казва, че в присъдите е имало "дух„дух на дивашко [[отмъщение]]"“, а екзекуцията на 11 от обвиняемите е "позорно„позорно петно в Американската история"история“!Тази позиция по въпроса е представена в книгата „[[Образи на смелостта]]“ на [[президента на САЩ]] [[Джон Кенеди]].
В много отношения пропагандните мотиви вземат превес над правото. Например главният френски обвинител на процеса се обявява твърдо против повдигането на обвинения срещу генерал-полковник Алфред Йодъл. Въпреки това генералът е осъден и екзекутиран. Той е посмъртно оправдан от германски съд през 1953 г., а вдовицата му Луиз години по - – късно заявява, че многократно съпругът йѝ е бил обвиняван от съюзническите прокурори въз основа на документи, които не са споделяли със защитата - – но той понякога успява да докаже неверността на някои от повдигнатите обвинения, като това, че бил "подпомогнал"„подпомогнал“ идването на Хитлер на власт през 1933 - – та година. Гросадмирал Ерих Редер пък е осъден също така и за [[Операция „Везерюбунг“|немското нахлуване в Дания и Норвегия през април - – юни 1940 - – та]], независимо, че е общопризната целта на операцията - – предотвратяване на англо - – френска окупация и прекъсване на доставките на Шведска желязна руда за Германия, а когато Вермахта дебаркира в [[Норвегия]], съюзническите войски вече са плавали към бреговете йѝ. Приемникът на Редер като главнокомандващ на [[Кригсмарине]] Карл Дьониц е обвинен за водене на неограничена Подводна Война, но е защитен с писмени показания от главнокомандващият на [[Тихоокеански флот на Съединените щати|Тихоокеанският флот на САЩ]] по време на войната адмирал [[Честър Нимиц]], в които заявява, че Съединените щати са използвали същата военна стратегия от влизането си във Войната. Британците също от [[8 май]] [[1940]] година започват да потапят всички немски кораби в протока [[Скагерак]] без предупреждение, а от своя страна Съветският флот също е потопил в Черно и Балтийско морета десетки кораби с граждански пътници, като част от тях са потопени във водите на неутрални и/или са принадлежали на невоюващи срещу СССР държави (като [[Струма (кораб)| българският параход "Струма"„Струма“]]), а сред тях са и два от случайте с най - – големи жертви при потъвания на кораби - – потапянията на параходите [[Вилхелм Густлоф (кораб)|"Вилхелм„Вилхелм Густлоф"Густлоф“]] на [[30 януари]] и "Гоя"„Гоя“ на [[16 април]] [[1945]] година, при които загиват 9600 и между 6 и 7 хиляди души съответно. Също така [[Аншлус|присъединяването на Австрия към Третият Райх през 1938 - – ма]] е определено като акт на "агресия"„агресия“, независимо че в [[Период между двете световни войни|Междувоенният период]] това е била цел и на социалистическите и комунистическите политици в Австрия, като доминираният от тях австрийски парламент на [[12 ноември]] [[1918]] година провъзгласява етнически немската част от разпадналата се [[Австро-Унгария|Австро - – унгарска империя]] за република, съставна част от немската Република - – с името "Немска„Немска Австрия"Австрия“, което носи до подписването на [[Сенжерменски договор|Сенжерменският мирен договор]] със Съглашението на [[10 септември]] [[1919]] година, забранил обединението на Австрия с Германия, и именно местните жители гласуват в подкрепа на Аншлуса на плебисцит , не оказват никаква съпротива на [[Вермахт|Вермахта]]а, а много нацистки държавни ръководители, начело със самият [[Адолф Хитлер|Хитлер]], и висши офицери са родени в [[Австрия]].
Освен това защото още първият член на устава на Трибунала определя компетенцията му като наказването на главните военнопрестъпници на Европейските [[Страни от Оста]], за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като престъпления срещу Мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не е предприето никакво съдебно преследване до наши дни – като например [[Катинско клане|Катинското клане]] - – за чието извършване Съветските прокурори се опитват да обвинят на процеса Хитлеристка Германия, [[Съветско-финландска война (1939 – 1940)|Зимната война]], [[Британско-съветска окупация на Иран|англо - – съветското нашествие в Иран]] и [[Бомбардировки на Дрезден|бомбардировките над Дрезден]][http://thirdreich.boinaslava.net/dopylninfo/Nuremberg.htm#Niu] (всъщност заради факта, че именно англо - – американците и техните съюзници прилагат през войната най - – често и разрушително бомбардировките над градовете на Страните от Оста и окупираните от тях територии, трибуналът не обвинява райхсмаршал Гьоринг за немските бомбардировки над [[Варшава]], [[Ротердам]], [[Лондон]] и [[Ковънтри]], както и за ударите с ракетите [[Фау-1]] и [[Фау-2]], за да не доведат до неудобни сравнения със Съюзническите действия. Това е единственото изключение, в което Трибуналът спазва юридическото правило "Tu„Tu quoque"quoque“ (ти също), според което защитата може да отхвърли обвиненията, тъй като обвинителите (или по-точно страните, които те представляват) са извършвали същите деяния и следователно или самите те подлежат на съдебно преследване или не могат да изпълняват функцията на прокурори - – използването на тази защитна практика е било отказано на обвинените.) , дори ако те са били извършени преди минаването им на страната на Съюзниците - – като [[Полска кампания (1939)|съвместното Германо - – Съветско нападение над Полша през септември 1939 -та година]], за което не са повдигнати обвинения на ръководителите и военначалниците на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] - – вместо това трибунала обявява тайните протоколи за подялба на [[Полша]] към [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Рибернтроп - – Молотов]] за "фалшиви"„фалшиви“. Въпреки че агресията срещу [[Чехословакия]] е още едно от обвиненията на Трибунала, не само че не е отчетен факта, че подкрепяната през [[1935]] година от 68% от Судетските немци са гласували за искащата присъединяване чрез [[Референдум]] на областта към [[Германия]] [[Судетска германска партия]], но не са осъдени и държавни и/или военни ръководители на [[Втора полска република|Втората полска република]] за извършената с помощта на Хитлерова Германия на [[10 октомври]] [[1938]] година окупация на чехословашката част от [[Тешинска Силезия]]. Германският външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]] е осъден и по обвинение във започването "без„без официално обявяване"обявяване“ на [[Операция „Барбароса“|Германо - – Съветската война]], но в действителност в ранната сутрин на [[22 юни]] [[1941]] и обвиняемият в качеството на външен министър връчва на съветският посланник в Берлин декларация за обявяване на война, и немският посланник в Москва я предоставя на [[Вячеслав Молотов|Молотов]], като и в двете са посочени причините за обвяването йѝ, придружени с три приложения, доказващи истинността им. По същият начин, при разглеждането на обвиненията за убийства на военнопленници, съдът не обвинява военно - – политическите ръководители на Съветският съюз в целенасоченото изтребление на военнопленниците си с всички възможни средства, започнало от Съветско - – Финландската война, включващи и въздушни [[Бомбардировка|бомбардировки]] на немските военнопленнически лагери - защото пленяването е било криминализирано като "„[[Дезертьорство]]"“ в СССР, нито са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства за обвиняемите фактите, че високата смъртност на съветските военнопленници в Германия се е дължала в голяма степен на огромният брой попаднали в немски плен военнопленници през [[1941]] - – ва, които не са могли да бъдат изхранени заради тежко повредената транспортна и стопанска инфраструктура на окупираните от Вермахта съветски територии - – до голяма степен от съветското прилагане на тактиката на "Изгорената„Изгорената земя"земя“, че Съветският съюз съзнателно е провокирал разстрелите на попадналите в немски плен свои войници чрез масови убийства на пленени немски войници, но немското командване бързо овладява желанието на войниците си да се поддават на такива провокации, а от [[1942]] година до краят на войната немското военно - – политическо ръководство полага усилия за намаляване на смъртността сред Съветските военнопленници, давайки право на други пленници да ги представляват и защитават, и Съветският съюз не е признал [[Хагски конвенции|хагските конвенции]] и не е [[Ратификация|ратифицирал]] [[Женевски конвенции|третата Женевска конвенция]], което е направило невъзможно пленените [[Червена армия|червеноармейци]] да получават помощ в лагерите от [[Международен комитет на Червения кръст|Червеният кръст]], за разлика от военнопленниците от другите съюзнически страни, нито пък са обвинени военно - – политически ръководители на Съюзниците за извършените от тях жестокости спрямо немски военнопленници от [[1941]] - – ва до първите следвоенни години. За противоеврейска пропаганда е осъден и екзекутиран Юлиус Щрайхер, но не е обвинен за използването на подобна риторика против германците съветският журналист [[Иля Еренбург]], зовящ през 1945 - – та година за [[изнасилване]] на германските жени<ref>[http://nstribuna.org/red-army-crimes.htm Червената Армия и нейния патент – изнасилвания и убийства]</ref>{{неблагонадежден}}, и определял за своя цел унищожението на Германия или най - – малкото - – съкращаването на населението й -ѝ – още повече, че той е водил тази пропаганда от страниците на водещите съветски вестници, а негови статии са били превеждани и на чужди езици, докато ежеседмичникът на Щрайхер е бил таблоид, отхвърлян дори от много членове на [[НСДАП|нацистката партия]] и е бил забранен за разпространение в многобройните институции, оглавявани от Гьоринг и за педагогическо използване в учебните заведения на [[Хитлерюгенд]] поне до [[1940]] година, а [[Йозеф Гьобелс|Гьобелс]] няколко пъти забранява на Щрайхер да изнася публични речи и дори през [[1938]] година забранява вестника за кратко. Обвинението получава право да използва писмени свидетелства на неприсъстващи лица, чиито произход и достоверност не се проверяват добросъвестно или въобще не се контролират и удостоверяват в повечето случаи, а защитата не може да опровергае сведенията в тях чрез кръстосан разпит - – по време на процеса в полза на обвинението са приети около 300 хиляди такива свидетелства, а според член 19 от Устава Трибуналът не е обвързан с формалности при употребата на доказателствата за постигането на целите си, решава сам какви показания и доказателства са допустими и е задължен да бъде експедитивен в дейността си, като приема тези доказателства, имащи стойност според него - – въз основа на това правило, пред съда са били възприемани като "доказателства"„доказателства“ и слухове. Докато обвинението има неограничен достъп до материалите по делото, на защитата йѝ е отказван достъп до много доказателства! Показанията и признанията на много от германците са изтръгвани от съюзническите следователи чрез [[Изтезание|мъчения]] и/или заплахи срещу тях, роднините и/или близките им! Ролята на Съветски прокурор изиграва участвалият активно в [[Голямата чистка|сталинският терор от 30 - – те години]] [[Андрей Вишински]], а от Съветска страна уставът на трибунала приема друг участник в сталинските репресии - – съветският съдия в трибунала Йона Никитченко. Свързан със сталинските репресии е и прокурорът Роман Руденко, станал след процеса комендант на създаденият от нацистите и използваният след 1945 - – та от СССР концлагер [[Захсенхаузен]], в масови гробове край който след [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] през 1990 - – та година са открити телата на 12500 души, загинали при съветското използване на лагера - – предимно деца, юноши и старци.
== Източници ==
|
