Добролища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
Семейства от Добролища, заедно със [[Слимница|слимничани]] и [[Омотско|омотчани]] се заселват в 1791 година и в неврокопското село [[Ковачевица]], където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават [[Ковачевишка архитектурно-строителна школа|Ковачевишката архитектурно-строителна школа]].<ref>{{Цитат периодика| last = Тилев | first = Жеко | authorlink = | coauthors = | year = 1987 | month = | title = Ковачевица | journal = Музеи и паметници на културата | volume = | issue = 1 | pages = 8 | publisher = Комитет за култура | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Довролиса'' (Dovrolista) живеят 600 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Добролища има 270 жители [[българи]] християни и 160 [[българи мохамедани]] или [[турци]].<ref>
В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Добролище'' има 328 българи екзархисти и 32 власи.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/062.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori].</ref>
През октомври 1906 година османски части успяват да убият в Добролища войводата [[Никола Добролитски]] и двама негови четници.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170.</ref>
| |||