Отваря главното меню

Добро̀лища или понякога Добролище (произношение в местния говор Добролишча, на гръцки: Καλοχώρι, Калохори, катаревуса: Καλοχώριον, Калохорион, до 1926 Δοβρόλιστα, Довролиста,[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 458 жители.

Добролища
Καλοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 681 m
Население 458 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център Костур, в Костурската котловина, на левия бряг на река Бистрица, която тук е се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село Чърчища (Царциста).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Доброл.[2]

В XV век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.[3]

Семейства от Добролища, заедно със слимничани и омотчани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[4]

В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Довролиса (Dovrolista) живеят 600 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Добролища има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.[6]

В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добролище има 328 българи екзархисти и 32 власи.[9]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.[10]. В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения на капитан Николаос Платанияс (Лахтарас).[11][12]

През октомври 1906 година османски части успяват да убият в Добролища войводата Никола Добролитски и двама негови четници.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Добролища преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи,[14] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души[17] или според други данни 40 семейства и 139 души.[18]

В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод добро село.

 
Панахида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Охрана през 1943 година.[19]

През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.[20]

На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.[21] По време на Гръцката гражданска война Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни.[22] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.[23]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 468 души
  • 1920 – 434 души
  • 1928 – 455 души
  • 1940 – 634 души
  • 1951 – 585 души
  • 1961 – 520 души
  • 1971 – 458 души
  • 1981 – 475 души
  • 1991 – 459 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Добролища
  •   Вангел Мирковски (1915 – 1949), гръцки комунист[24]
  •   Васил Бружо, български революционер, деец на ВМОРО[25]
  •   Васил Христовски (1913-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  •     Зисо Делов(ски), гръцки комунист
  •     Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? – 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в Пелеканос[26]
  •   Илия Тепов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[27]
  •   Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[28]
  •     Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ[26]
  •   Никола Добролитски (1876 – 30 октомври 1906), български революционер
  •   Паскал Калиманов - Добролитски, един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война
  •   Стасо Чанаков Добролитски, деец на ВМОРО[29]
  •   Стеряна Вангелова (1924 -), участничка в Гръцката гражданска война
  •   Тодор Влахов (1913 – 1946), гръцки комунист[30]
  •   Тодор Калиманов, български селски първенец[26]
  •   Търпо Калиманов (? – 1943), гръцки комунист[31]
  •   Щерьо Калиманов – Добролитски, български революционер от Охрана
Починали в Добролища
Други
  •   Ягнула Куновска (1943 -), юрист и писател от Северна Македония, по произход от добролищката фамилия Добролитски

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δοβρόλιτσα - Καλοχώρι
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.
  8. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori.
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
  12. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170.
  14. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  15. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Илюстрация Илинден, бр. 1 (151), г. 1944, стр.11
  20. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125.
  22. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје, 1998.
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori.
  24. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  25. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
  26. а б в Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.150-151
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 702.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
  29. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
  30. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  31. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009