Константин Ное: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
== Биография ==
Роден е в 1883 г. в мъгленското [[мъгленорумъни|влашко]] село [[Лугунци (дем Мъглен)|Лугунци]], тогава в Османската империя, днес Лангадия, [[Гърция]], във видна [[Румънска пропаганда сред куцовласите|прорумънска фамилия]].<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> В 1903 година завършва [[Битолски румънски лицей|Румънския лицей]] в [[Битоля]].<ref name="Lumina 305">{{Цитат периодика| last = Arginteanu | first =Ion D | authorlink = | coauthors = | year = 1905| month = Octombrie | title =Raportul despre mersul liceului in curs de 25 de ani | journal =Lumina | volume = | issue =10 festival | pages =305 | doi = | id = | url =http://www.scribd.com/doc/61800153/Liceul-Roman-din-Bitolia | format = | accessdate = }}</ref>
В учебната 1902/1903 година Ное наследява [[Гоно Мегин]] като румънски учител в мъгленорумънското село [[Люмница]]. В началото на годината в селото пристига военна част и окупира училищната сграда, в която е настанено гръцкото училище. Така в румънското училище се събират повече от 100 ученици. След три месеца броят на момчетата и момичетата в румънското училище става толкова голям, че е изпратен помощен учител Н. Теохаряну, дотогава учител в Крушево. Владиката [[Йоаникий Маргаритиадис|Йоаникий Мъгленски]] набеждава Ное, че на едно от училищните тържества е призовавал към бунт, Ное е арестуван и разпитван, но завършва годината през юни. В началото на следващата година румънското училище отново отваря врати в общинското училище, тъй като войската напуска. В селото свещениците започват да служат на румънски. През ноември 1904 година обаче българска чета се сблъсква с османски войски между Ошин и Люмница, няколко войници са убити, а други пленени и пуснати. Това дава възможност на гърците да наклеветят румънските лидери в двете села и да ги обвинят в революционна дейност. Арестувани са двамата учители заедно с Гоно Мегин, свещениците и всички по видни румънци от Люмница и Ошин. След разпити няколко от тях са оправдани, но по-голяматаа част, включиетолно Ное, са държани 8 месеца в затвора.<ref name="Meglenoromânii">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://meglenoromanii.wordpress.com/2014/05/30/anexa-no-13-istoricul-scoalelor-a-trei-comune-din-meglenia-de-scriitorul-macedonean-c-noe/ | заглавие = ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe | достъп_дата = 27 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Meglenoromânii | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = ro }}</ref><ref name="Minda 77">{{cite book | title = Meglenoromânii : Studiu istoric | last = Minda | first = Theodor | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Editura Societăţii Culturale Aromâne | location = Bucureşti | isbn = 978-606-93092-2-3 | doi = | pages = 77 | url = https://banatulsarbesc1.files.wordpress.com/2018/04/meglenoromanii_editura.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ro }}</ref>
Учи в Юридическия факултет на [[Букурещки университет|Букурещкия университет]] с румънска държавна стипендия. Главен редактор е на вестник „Ромънул“ в Арад (1912-1913), издаван от Василе Голдиш.
В края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Ное живее в [[Кишинев]], където е един от редакторите на прорумънския вестник „Ардялул“ и неговото продължение „Румъния Ноуа“. В края на януари 1918 година заедно с Епаминонда Баламаче като представител на македонските румънци подписва иредентистка декларация на румънски интелектуалци в изгнаниe, с която се призовава за обединение на всички територии, населявани от румънци. През февруари 1918 година е един от инициаторите за създаването на Народния университет в Кишинев, където преподава. От пролетта на 1918 година е редактор на румъноезичното издание на вестник „[[Сфатул Църии]]“, където работи близо две години. През октомври 1918 година се включва в ръководения от [[Пантелеймон Халипа]] Комитет за обединение на всички румънци.<ref>[http://www.academia.edu/31751619/География_или_етничност_Обществено-политическата_дейност_и_позиции_на_македонските_имигранти_в_Бесарабия_през_1917-1918_г._-_Минало_бр._1_2012_с._54-65 Симов, Йордан. География или етничност? Обществено-политическата дейност и позиции на македонските имигранти в Бесарабия през 1917-1918 г., Минало, бр. 1, 2012, с. 57-58.]</ref> От 26 септември 1920 г. заедно с Хр. Даскалеску е редактор на всекидневника „[[Дрептатя (Кишинев)|Дрептатя]]“.<ref name="Romanian Global News"/>
| |||