Константин Ное
Константин Ное (на румънски: Constantin Noe) е виден румънски публицист, историк, политик.
Константин Ное Constantin Noe | |
румънски историк и публицист | |
Роден |
1883 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Букурещки университет Битолски румънски лицей |
Биография
редактиранеРоден е в 1883 година в мъгленското влашко село Лугунци, тогава в Османската империя, днес Лангадия, Гърция, във видна прорумънска фамилия.[1] В 1903 година завършва Румънския лицей в Битоля.[2]
В учебната 1902/1903 година Ное наследява Гоно Мегин като румънски учител в мъгленорумънското село Люмница. В началото на годината в селото пристига военна част и окупира училищната сграда, в която е настанено гръцкото училище. Така в румънското училище се събират повече от 100 ученици. След три месеца броят на момчетата и момичетата в румънското училище става толкова голям, че е изпратен помощен учител Н. Теохаряну, дотогава учител в Крушево. Владиката Йоаникий Мъгленски набеждава Ное, че на едно от училищните тържества е призовавал към бунт, Ное е арестуван и разпитван, но завършва годината през юни. В началото на следващата година румънското училище отново отваря врати в общинското училище, тъй като войската напуска. В селото свещениците започват да служат на румънски. През ноември 1904 година обаче българска чета се сблъсква с османски войски между Ошин и Люмница, няколко войници са убити, а други пленени и пуснати. Това дава възможност на гърците да наклеветят румънските лидери в двете села и да ги обвинят в революционна дейност. Арестувани са двамата учители заедно с Гоно Мегин, свещениците и всички по видни румънци от Люмница и Ошин. След разпити няколко от тях са оправдани, но по-голяматаа част, включиетолно Ное, са държани 8 месеца в затвора.[3][4]
Учи в Юридическия факултет на Букурещкия университет с румънска държавна стипендия. Главен редактор е на вестник „Ромънул“ в Арад (1912-1913), издаван от Василе Голдиш.
В края на Първата световна война Ное живее в Кишинев, където е един от редакторите на прорумънския вестник „Ардялул“ и неговото продължение „Румъния Ноуа“. В края на януари 1918 година заедно с Епаминонда Баламаче като представител на македонските румънци подписва иредентистка декларация на румънски интелектуалци в изгнаниe, с която се призовава за обединение на всички територии, населявани от румънци. През февруари 1918 година е един от инициаторите за създаването на Народния университет в Кишинев, където преподава. От пролетта на 1918 година е редактор на румъноезичното издание на вестник „Сфатул Църии“, където работи близо две години. През октомври 1918 година се включва в ръководения от Пантелеймон Халипа Комитет за обединение на всички румънци.[5] От 26 септември 1920 г. заедно с Хр. Даскалеску е редактор на всекидневника „Дрептатя“.[6]
Връща се в Букурещ в 1924 година и преподава в лицея „Михай Витязул“ и заедно със Стерю Хаджигогу, Василе Муши и Георге Челя се бори за колонизиране на Южна Добруджа с арумъни и мъгленорумъни. Член е на елитното Социологическо училище в Букурещ, ръководено от Димитрие Густи, секретар Департамента за румънците в чужбина и член на Института за социални изследвания.[6]
В междувоенния период се занимава с политика и като сенатор и депутат и заместник инициира многобройни действия в подкрепа на колонистите арумъни и мъгленорумъни в окръзите Силистра и Калиакра (Южна Добруджа), както и в защита на живеещите в Гърция, Сърбия, Албания и България власи. Ное е виден член на Обществото за македонорумънска култура и председател на обществото „Мегления“ в Букурещ.[7][8]
Библиография
редактиране- Importanţa aromânilor pentru România, 1910;
- Les Roumains Koutzo-Valaques. Les populations macedoniennes et la crise balkanique, 1913;
- Meglenia „un ţinut fermecător“, 1925;
- Celnicii şi Fălcarea. O instituţie milenară a aromânilor nomazi, 1938;
- Colonizarea Cadrilaterului, 1938;
- Les Roumains en Bulgarie, 1939 (ediţie franceză, italiană, germană).
Бележки
редактиране- ↑ Documente berciu biserici[неработеща препратка]
- ↑ Arginteanu, Ion D. Raportul despre mersul liceului in curs de 25 de ani // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 305.
- ↑ ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
- ↑ Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
- ↑ Симов, Йордан. География или етничност? Обществено-политическата дейност и позиции на македонските имигранти в Бесарабия през 1917-1918 г., Минало, бр. 1, 2012, с. 57-58.
- ↑ а б Constantin Noe: „sa ne indeplinim misiunea de propagatori ai culturii romane in sud-estul european”, Romanian Global News, 7 юли 2009, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304190734/http://2009.rgnpress.ro/content/view/37806/, посетен на 16 януари 2013
- ↑ Mirela Stinga. Profesorul Constantin Noe, comemorat la Mănăstirea „Sfînta Elena de la Mare“, Telegraf Online, Sambata, 11 юли 2009
- ↑ Stiri din Constanţa. Simpozion comemorativ dedicat lui Constantin Noe, 11 юли 2009