Кръвен данък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -ти век ---> век
уточнение
Ред 11:
Кръвният данък се счита от балканските народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него.<ref name="снегаров"/> Не са малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца от родителите им. Това се прави с оглед на големите перспективи за бъдещето им, свързани с получаване на образование и възможност за израстване в имперската администрация. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни, да си разменят децата при събиране на този данък със същите мотиви.<ref>Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, 1453 – 1924. John Murrey Publishers. 1995, p. 17, ISBN 978-0-7195-6880-0.</ref>
 
Последният документиран случай на набиране на християни по девширме се отнася към 1705 година.<ref name="лори">{{cite | фамилия-част = Лори | име-част = Бернар | автор-част-препратка = Бернар Лори | заглавие-част = Османското наследство на Балканите | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6 | страница = 376}}</ref>
Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на 18 век.
 
== Вижте също ==