Борис Сарафов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 8 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
Ред 7:
| починал-място = [[София]], [[Княжество България]]
}}
'''Борис Петров Сарафов''' е [[България|български]] [[военен]] и [[революционер]], [[войвода]] и ръководител на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] и [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>
== Ранни години ==
=== Образование ===
[[Файл:Boris Sarafov Chetnik VMORO.JPG|ляво|мини|Борис Сарафов като четник]]
Борис Сарафов е роден на 12 юни 1872 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Илинден (село)|Либяхово]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Илинден (село)|Илинден]], [[България]]. Баща му [[Петър Сарафов]] е възрожденски български учител, а чичо му [[Коста Сарафов]] и дядо му архимандрит [[Харитон Карпузов]] са водачи на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за самостоятелна българска църква]] в Неврокопско и [[Сяр|Серско]], и тримата дейци на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Негов по-голям брат е българският лекар и офицер [[Ангел Сарафов]], по-малък негов брат е известният български актьор [[Кръстьо Сарафов]],<ref>
=== Офицерска служба и включване в освободителното движение ===
[[Файл:Boris Sarafov Petar Sarafov and family.jpg|мини|350п|Семейството на [[Петър Сарафов]] и съпругата му Сирма (седнали). До Петър е синът му полковник доктор [[Ангел Сарафов]]. Прави са инженер [[Петко Сарафов]], [[Кръстьо Сарафов]] и Борис Сарафов]]
На 2 август 1893 година Сарафов е произведен в подпоручик и служи в [[Петнадесети пехотен ломски полк|15-и пехотен ломски полк]] в [[Белоградчик]], където привлича съмишленици за подпомагане революционното дело в [[Македония (област)|Македония]]. Сред тях са [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Тома Давидов]], [[Боби Стойчев]] и други. От 1 януари Сарафов е преместен на служба в [[Първи пехотен софийски полк|1-ви пехотен софийски полк]] и се свързва с [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] на [[Трайко Китанчев]]. През 1895 година Борис Сарафов, вече поручик, е войвода на чета в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на комитета. Оглавява Четвърти отряд от 65 души, в който влизат четите на [[Никола Ризов (хайдутин)|Кольо Ризов]], [[Кочо Муструка]] и [[Анго Костадинов]]. В отряда влизат още [[Кръстьо Българията]] и<ref>
След неуспеха на акцията Борис Сафаров учи 4 месеца от септември в [[Санкт Петербург]]ската академия на генералния щаб. Показно носи униформата си от Първи софийски полк и пропагандира революционната борба сред българите там. Не приема да се откаже от българското си гражданство и през 1896 година обхожда [[Цариград]], [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], за да събира средства за Върховния комитет. В [[Солун]] се среща с ръководителите на ВМОРО и оттогава предприемат общи действия за снабдяване с оръжие на революционерите вътре в Македония. В България предава ценна информация за боеспособността на турската армия и ценни военнотопографски карти на [[Рачо Петров]], военният министър и премиерът [[Константин Стоилов]] обещават 5 – 10 000 пушки за четниците. Борис Сарафов, по това време действащ в [[Пети пехотен дунавски полк|5-и пехотен дунавски полк]], и генерал [[Иван Цончев]] създават и офицерски дружества в българските казарми, от които да изпращат офицери в Македония. Прави също опити да събере пари и оръжие през 1897 година от [[Русия]], [[Австро-Унгария]] и [[Съединени американски щати|САЩ]], и в [[Сърбия]] и [[Румъния]].
Ред 24:
=== Сътрудничество с ВМОРО ===
[[Файл:Vmk Sarafov.jpg|ляво|мини|250п|Върховният комитет около 1899 – 1900. Седнали [[Тома Давидов]] (подпредседател), Борис Сарафов (председател), [[Георги Петров (революционер)|Георги Петров]] (касиер). Прави [[Владислав Ковачев]] (член), [[Георги Минков]] (член). Фото [[Иван Карастоянов]]]]
На [[Шести македонски конгрес|VI конгрес на македонските братства]] в България от месец май 1899 година Борис Сарафов е избран за председател на Върховния комитет. Като такъв се застъпва за по-активна дейност и в емиграция, и във вътрешността, като е подкрепен от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. През май 1900 година подписва съвместен протокол със [[Задгранично представителство на ВМОРО|задграничните представители на ВМОРО]] [[Гоце Делчев]] и [[Гьорче Петров]], според който българските офицери се допускат във всички структури на ВМОРО. Помага за изграждането на погранични пунктове, нелегални канали и въоръжаването и обучаването на четници. През октомври 1900 година Борис Сарафов спомага [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]] в Солун да се саморазпусне, а членовете му да се присъединят към ВМОРО.<ref>
=== Аферата Михайляну ===
Ред 33:
[[Файл:Venedikov Nachev Sarafov Lukov Mutafov Garufalov.JPG|мини|250п|Подпоручик [[Йордан Венедиков]] (1), поручик [[Петър Начев]] (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик [[Хараламби Луков]] (4), поручик [[Васил Мутафов]] (5), поручик [[Стойчо Гаруфалов]] (6).]]
Сарафов твърди, че решението е взето със съгласието на задграничните представители на вътрешната македонска организация в България Гоце Делчев и [[Гьорче Петров]]. Така на 22 срещу 23 юли 1900 година Стоян Димитров от [[Скопие]] застрелва журналиста. Убиецът е заловен и си признава. Арестувани са още няколко души, все македонски българи, пристигнали наскоро в Румъния. Това води до криза в отношенията между България и [[Румъния]], като и двете държави започват частична мобилизация на армиите си. Атентатът дава повод на [[Турция]] да поиска разтурянето на Върховния македонски комитет. Под предлог да спре минаването на чети в Македония султанът заповядва да се съсредоточат войски по границата с България. Австро-Унгария активно подкрепя Румъния. Русия също настоява българското правителство да даде удовлетворение на северната си съседка. Руският дипломатически агент в София [[Юрий Бахметиев]] извиква Сарафов и иска от него да си подаде оставката като председател на „върховистите“. Сарафов не се вслушва в предупреждението. Нещо повече, комитетът решава, че от ескалирането на конфликта ще има полза за делото. Сарафов и заместникът му [[Тома Давидов]] отиват при военния министър с молба да разреши да се формират чети от македонски доброволци в случай на война с Румъния. Министърът разрешава и в началото на септември [[Христо Саракинов]] заминава за Шумен, за да създава четите. Румъния очаква България да вземе мерки срещу Сарафов и другарите му. Тя не подновява търговската конвенция със страната ни и от 1 януари 1901 година въвежда визов режим. България отвръща със същото. Под натиск на Русия и Австро-Унгария през ноември 1900 година България е принудена да разтури македонските чети, но „върховистите“ не се подчиняват.<ref>
=== Конфликт с правителството и разцепление на ВМОК ===
Ред 142:
С прилагането на присъдата се натоварва Тодор Паница. Действайки по строго начертан план, Паница се запознава с тримата задгранични представители Хр. Матов, Ив. Гарванов и Б. Сарафов, като провежда редица тайни и публични срещи пред обществото. Най-много се сближава с Гарванов<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/03/blog-post_05.html Б. Николов, М. Цветков, В. Станчев-Иван Гарванов (1869 – 1907). Венча се за Македония. Стара Загора, 1995, с. 28.]</ref>.
Денят на покушението е определен от самия Паница-10 декември (ст. стил 28 ноември). На този ден, той е поканен в дома на Борис Сарафов на ул. Осогово, № 36. Съгласно предварителните уговорки, на нея трябва да присъстват и тримата задгранични представители, но в последния момент Христо Матов заявява, че няма да може да дойде „поради ангажираност“<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/25.php Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, 25. Убийството на задграничните представители] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090711150020/http://www.krumblagov.com/fifty/25.php |date=2009-07-11 }}.</ref>. След „спокойно и гладко" водения разговор, около час преди полунощ, Сарафов и Гарванов изпровождат [[Тодор Паница]] до изходната врата. Възползвайки се от момента на изненада, последния вади рязко двата си нагана и прострелва от упор Ив. Гарванов „в лявото ухо", а Б. Сарафов „в лявото сляпоочие" и изчезва в тъмнината по софийските улици<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/03/blog-post_05.html Б. Николов, М. Цветков, В. Станчев-Иван Гарванов (1869 – 1907). Венча се за Македония. Стара Загора, 1995, с. 28 – 29.]</ref>.
Убийството на Борис Сарафов е спонсорирано от Белградския Македонски Комитет, като [[Георги Герджикович]] изплаща пари на Тодор Паница за убийството.<ref>Атанасов, Димитър. Войводи с пагони, Македония прес, 2003, София, стр. 153.</ref> Екзекуцията на двамата задгранични представители по заповед на Сандански създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО. Убийството им е повратен момент не само за ВМОРО, но и за отношението на управляващите в България към крайната левица.
Ред 160:
Българският дипломатически агент в [[Черна гора]] доктор [[Недялко Колушев]] докладва писмено до Министерството на външните работи: {{Цитат|В тукашните пансръбски кръгове, които не скриват радостта си, убийството се счита като страшен удар, нанесен на българското дело в Македония, и като косвен, но силен успех на сръбската пропаганда.<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1994/mak_31_6-4.html Борис Сарафов – човек со звезда, Христо Троански, вестник Македония, брой 31, 9 август 1994 г.]</ref>}}
На страниците на издавания в [[Русия]] вестник „[[Македонский голос|Македонскій Голосъ]]“, издаван от [[Македонизъм|македониста]] [[Димитър Чуповски]] се препечатва интервюто на Борис Сарафов, във вестник „Санктъ Петербургскiе вѣдомосты“ от 21 август 1902, в което той обособява македонците като отделна нация.<ref>вестник Македонскій Голосъ, 1 брой, 9 юни 1913 г.</ref> Успоредно с това Димитър Чуповски определя моралния убиец на Сарафов, Яне Сандански, като български агент и престъпник.<ref>вестник Македонскій Голосъ, 11 брой, 1914 г.</ref> Парадоксално, но [[Историография в Република Македония|скопската историография]] дълго време възприема Сарафов като „върховист“ и пробългарски ориентиран революционер, а Сандански като ранен македонист и борец за независима Македония.<ref>
Симеон Радев в предговора на книгата си „Македония и българското възраждане“ (1942 г.) пише: {{Цитат|На паметьта на БОРИСЪ САРАФОВЪ, героятъ на Илинденското възстание, авторътъ посвещава тази книга съ братско чувство.<ref>[http://www.svobodata.com/page.php?pid=473&rid=34&archive= Радев, Симеон. Македония и българското възраждане].</ref>}}
| |||