Добри Войников: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 3 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 11:
 
== Биография ==
Добри Войников е роден на [[22 ноември]] (10 ноември стар стил) [[1833]] година в [[Шумен]] в семейството на поп Васил Войников.<ref>{{cite web | url = http://lhs35.interbgc.com/biografia.htm| title = Биография| publisher = lhs35.interbgc.com| accessdate = 20 юни 2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091026151253/http://lhs35.interbgc.com/biografia.htm |date=2009-10-26 }}</ref> Първоначално учи в родния си град при [[Сава Филаретов]], [[Иван Богоров]] и [[Сава Доброплодни]]. Учи цигулка при унгарския емигрант [[Михай Шафран]]. Свири на флейта, китара и малко на пиано. От 1851 г. участва като цигулар в първия български оркестър, който е основан от Михай Шафран. Завършва френския колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ в [[Цариград]] (1856 – 1858). През целия си живот е учител – отначало в Шумен (1858 – 1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в [[Борба за българска църковна независимост|черковната борба]] и като [[читалище]]н деец. Въвежда като учебни предмети "Българска история" и "Нотно пеене". Автор е на учебници по българска история, българска граматика и словесност, една христоматия, а през 1859 г. съставя ученически хор, изпълняващ двугласни, тригласни и четиригласни светски и духовни песни. Съставя и ръководи оркестър от 14 – 15 ученици и преподава частни уроци по цигулка, флейта и китара. След напускането на Шафран на Шумен през 1861 г., Войников поема ръководството на оркестъра. Принуден да емигрира в [[Румъния]], учителства в [[Браила]] (1864 – 1870) и в [[Гюргево]] (1871 – 1873).<ref name="ебмк"/>
 
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на [[френска литература|френската литература]], която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 1870-те години.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 266 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
Ред 22:
== Произведения ==
* [http://books.google.com/books?id=okszAAAAYAAJ&dq=Венелинъ&pg=PR1#v=onepage&q=Венелинъ&f=false „Кратка българска история“. Виена, 1861]
* [http://lib-shumen.iservice.bg/abwstaro/scan/F0000048.PDF „Кратка българска граматика с упражнения“. Браила, 1864]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
* [http://lib-shumen.iservice.bg/abwstaro/scan/F0000059.PDF „Българска граматика за първоначални ученици“. Виена, 1869]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
* „Песни любавни, хороводни, сватбенски и смешни“ (Браила, 1868)
* „Сборник от разни съчинения. Изчерпени из французката литература и преведени с прибавления на няколко български съчинения за пример на младити, что ся занимават с писменост“ (Цариград-Галата, 1860)
* [http://lib-shumen.iservice.bg/abwstaro/scan/F0000050.PDF „Ръководство за словесност с примери за упражнение в разни видове съчинения на ученици в народните ни мъжки и женски училища“. Виена, 1874]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
 
=== Исторически пиеси ===