Добри Войников

български драматург, общественик и журналист

Добри Попов Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси.[1] Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.

Добри Войников
български драматург, общественик и журналист
BASA-Shumen-33K-3-21-1-Dobri Voynikov (cropped).jpg
Добри Войников, 1875 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Добри Попов Войников
Починал

Образование Галатасарайски лицей
Литература
Период 1860 – 1878
Жанрове Драма
Добри Войников в Общомедия

БиографияРедактиране

Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников.[2] Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Учи цигулка при унгарския емигрант Михай Шафран. Свири на флейта, китара и малко на пиано. От 1851 г. участва като цигулар в първия български оркестър, който е основан от Михай Шафран. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1856 – 1858). През целия си живот е учител – отначало в Шумен (1858 – 1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Въвежда като учебни предмети на българска история и нотно пеене. Автор е на учебници по българска история, българска граматика и словесност, една христоматия, а през 1859 г. съставя ученически хор, изпълняващ двугласни, тригласни и четиригласни светски и духовни песни. Съставя и ръководи оркестър от 14 – 15 ученици и преподава частни уроци по цигулка, флейта и китара. След напускането на Шафран на Шумен през 1861 г., Войников поема ръководството на оркестъра. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864 – 1870) и в Гюргево (1871 – 1873).[1]

През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 1870-те години.[3]

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група с оркестър. Пише драми и комедии, както и музика за тях. Директор е на първоначалното българско училище в града, което успява да издигне в класно. В периода 1867 – 1870 г. издава вестник „Дунавска зора“.[1] През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. Гробът му се намира в парк „Дружба“ във Велико Търново до гроба на Колю Фичето.

 
Снимка на първия български оркестър, основан през 1851 г. под диригентството на Михай Шафран, концертмайстор е Димитър Хадживеликов Дюгмеджиев, а флейтист – Добри Войников. Източник: ДА „Архиви“
 
Паметник на Д. Войников в Шумен

ПроизведенияРедактиране

Исторически пиесиРедактиране

  • „Райна княгиня“
  • „Покръщение на Преславски двор“ (1868)
  • „Велислава, българска княгиня“ (1870)
  • „Възцаряването на Крума Страшний“ (1871)

КомедииРедактиране

Битова драмаРедактиране

  • Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис – 1876)

Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.

За негоРедактиране

  • Ваня Добрева. Технология на историческата драма (Войников-Друмев-Вазов). София: Гал-Ико, 1997
  • Ваня Добрева. Българската възрожденска комедия. София.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 204 – 205. (на български)
  2. Биография. // lhs35.interbgc.com. Посетен на 20 юни 2009.
  3. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 266.

Външни препраткиРедактиране

Уикиизточник разполага с оригинални творби от: