Български контрачети през Втората световна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м препратка; форматиране: 11 интервала, кавички, нов ред, тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
[[Файл:Counter-cheta 1943.jpg|250px|дясно|мини|Членове на българска контрачета на територията на бивша Югославия през 1943 г.]]
'''Българските контрачети през Втората световна война''' са паравоенни отряди създадени с помощта на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българските власти]] с цел борба срещу [[Съпротива (Втора световна война)|комунистическите партизани]], [[Четничество (Сърбия)|сръбските]] и [[Тагмата Асфалияс|гръцките националисти]]. Те са активни през периода на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия от 1942 до 1944 година. Отрядите съдействат на органите на българската полиция и армията, както и на германските и италианските окупационни части. Обикновено се водят от ветерани на михайловисткото крило на [[ВМРО]], като войводата [[Кръстю Лазаров]]. Формироването им е одобрено от вътрешния министър [[Петър Габровски]] по предложение на скопския полицейски началник [[Стефан Симеонов]], който е бивш четник на [[ВДРО]].<ref>Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941
Първата контрачета, която е създадена в края на 1942 година е [[Велешка контрачета|Велешката]], начело с [[Пано Манев]].<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 201.</ref> Между по-известните контрачети са [[Гевгелийска контрачета|Гевгелийската]] начело с [[Георги Хаджимитрев]],<ref>{{Citation |title=Ќортошев, Ристо. Црвена помош и
От друга страна през март 1943 година командирът на [[Петнадесета пехотна охридска дивизия|15<sup>-а</sup> пехотна охридска дивизия]] дислоцирана в Беломорието [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]] въоръжава първата контрачета в региона, а [[Владимир Куртев]], [[Димитър Цилев]] и [[Георги Настев (революционер)|Георги Настев]] участват в организирането на [[Охрана|отряди за борба]] с [[ЕЛАС|гръцките комунистически партизани]] и [[Тагмата Асфалияс|гръцките националисти]]. През лятото на 1944 година на територията на Вардарска Македония действат над 200 контрачетници.<ref>Cohen, P. J. Riesman, D. (февруари 1997). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. p. 100. ISBN 0-89096-760-1.</ref> След оттеглянето на българската администрация от региона и последвалия отказ на [[Иван Михайлов]] да формира [[Независима република Македония|марионетна държава]], повечето от участниците в тях са избити в престрелки с партизаните или впоследствие са заловени и осъдени от комунистическите власти в Югославия.<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.376.</ref>▼
▲От друга страна през март 1943 година командирът на 15-а пехотна дивизия дислоцирана в Беломорието [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]] въоръжава първата контрачета в региона, а [[Владимир Куртев]], [[Димитър Цилев]] и [[Георги Настев (революционер)|Георги Настев]] участват в организирането на [[Охрана|отряди за борба]] с [[ЕЛАС|гръцките комунистически партизани]] и [[Тагмата Асфалияс|гръцките националисти]]. През лятото на 1944 година на територията на Вардарска Македония действат над 200 контрачетници.<ref>Cohen, P. J. Riesman, D. (февруари 1997). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. p. 100. ISBN 0-89096-760-1.</ref> След оттеглянето на българската администрация от региона и последвалия отказ на [[Иван Михайлов]] да формира [[Независима република Македония|марионетна държава]], повечето от участниците в тях са избити в престрелки с партизаните или впоследствие са заловени и осъдени от комунистическите власти в Югославия.<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.376.</ref>
== Бележки ==
<references />
|