Петър I (България): Разлика между версии

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около [[931]] г. [[сръбски владетели|сръбският владетел]] [[Чеслав]] избягва от [[Преслав]] и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. [[Маджари]]те нахлуват моногократномногократно – [[934]] г., [[943]] г., [[948]] г. и [[958]]  г. Петър не съумява да се справи и с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу [[Византия]].

За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на конфронтация с Византия и се самообявява за „цар на българи и и гърци“ Петър търси разбирателство с южната си съседка. На такова той е принуден, тъй като войните на Симеон са разорителни за България. С мира от 927 Византия признава Петър за цар и дори му дава Мария Лакапина – близка сродница на императора – за съпруга. Такова събитие е без аналог в българската история до този момент. <ref>Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971).Дългият мир с Византия</ref>Част от договора през 927 г. е споменатото даване на автокефалност на българската църква, когато патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Следва да се спомене, че според Проф. П.Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим, събитие упоменато и от крал Калоян в преговорите му до папа Инокентий''."Азъ изследвахъ писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, отъ къде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки (подчертаването мое – к.), ние намерихме въ тяхните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите – Симеонъ, Петръ и Самуилъ, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение отъ светейшата Божия римска църква и апостолския престолъ, отъ княза на апостолит&апостолите...".'' На свой ред папа Инокентий, в писмото си до унгарския крал Емери''х, пише, че " ....от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил."'' Проф. Иван Снегаров също отбелязва, че '''„'''въ Дюканжевия каталогъ ясно се прокарва мисъльта, че Българската патриаршия е съществувала още преди нейното признание отъ цариградския синклитъ при царь Петра.“ т.е. явно е била призната от Рим.

Всъщност самият Симеон I e водил в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политика на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия. Цар Петър е първият български монарх, който сече свои монети<ref>[http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/19/redki-izobrajeniia-i-carski-insignii-na-imperator-petyr-i-by.785967 apollon.blog.bg]</ref>..Такава единствена за сега монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети, Петър нарича себе си „басилевс“ т.е. император или август, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. Петър е единственият български цар-светец, освен Борис-Покръстител. АвторитетАвторитетът на България нараства, точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта на Петър трима претенденти за българския престол се окичват с името с това име за по-малко от два века (единият от тях дори става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрия/Добрия цар Петър. По времето на цар Петър продължава започналият при баща му Век на българската култура/книжнина.