Белетаж: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Създадена чрез превод на страницата „Piano nobile
 
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Versailles-FacadeJardin.jpg|мини| [[Версайски дворец|Версайският дворец]], фасадата откъм градината с класическкласически белетаж]]
'''Белетаж''' ({{Lang|fr|bel étage|на=от}} – „красив/прекрасен етаж“) или също '''пиано нобиле''' ({{Lang|it|piano nobile|на=от}} – „великолепен/благороден етаж“) описва в архитектурата на [[Барокова архитектура|барока]] и [[Класицизъм#Класицизмът в архитектурата|класицизма]] представителния етаж на сграда, в който са разположени балните, тържествени зали и помещения.<ref>{{Цитат книга|last=Виктор Георгиевич|first=Власов|title=Большой энциклопедический словарь изобразительного искусства|year=2000|publisher=ЛИТА|location=Санкт Петербург|lang=ru|isbn=5-93363-003-9|pages=629}}</ref> Предназначен е за прием на гости и провеждане на специални събития. Белетажът се отличава с височината си, фасадата, размерите на прозорците и декоративното обзавеждане в сравнение с останалите етажи.<ref>Meckseper 2012, S. 14 f.</ref> На белетажа се стига през парадно стълбище, разположено във вътрешността на сградата или извън нея.
 
И двете форми на термина, френската и италианската, идват от 17-ти век.
Ред 7:
[[Файл:Qasr_ibn_Wardan2.jpg|мини| Дворецът на Каср ибн Вардан]]
Представителна зала на горния етаж, която заема цялата дължина и ширина на сградата, какъвто е случая в двореца в Каср-ибн-Вардан ([[Сирия]]) от 564 г., е вероятно първото свидетелство за белетаж по Източното Средиземноморие, където е било типично предимно в кули и жилищни сгради.<ref>Meckseper 2012, S. 64 ff.</ref> Тази находка може да се тълкува преди всичко като знак за разнообразието на дворцовото строителство през късния [[Римска империя|римски]] период. Във всеки случай, в римската античност не е съществувало систематично изграждане на белетажи в господарските здания.<ref>Meckseper 2012, S. 23 ff.</ref>
[[Файл:Aix_dom_int_vue_cote.jpg|мини| Вътрешен изглед на [[Аахен|Аахенската]]ската [[Кралски пфалц|пфалцова]] църква]]
За епохата на [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]] сред строежите на папите в Рим има писмено доказателство за представително помещение на горния етаж на една кула, построена при [[Захарий|папа Захарий (741–752741 – 752 г.).]]<ref>Meckseper 2012, S. 111 f.</ref> За строителството на отбранителни и дворцови сгради в Северна Италия през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]] може да бъде установена последователност на римските строителни традиции.<ref>Meckseper 2012, S. 113 f.</ref>
 
При изследване на [[Франкска империя|Франкската империя]] в областта на [[Храмова архитектура|сакралното строителство]] трябва да се разгледа по-специално [[Кралски пфалц|Пфалцката]] църква в [[Аахен]].<ref>Meckseper 2012, S. 115 ff.</ref> За разлика от двата образеца – [[Сан Витале]] и [[Баптистерий на православните]] в [[Равена]] –, в [[Аахен]] се наблюдава издигане на [[Аркада|аркадата]] на по-високо ниво, което ѝ придава и по-висок ранг. Освен това на запад от Пфалцката църква за пръв път в Европа се появява т. нар. „Вестверк“ – централно помещение, издигната над входно [[антре]], отворено към църковното помещение и обзаведено с трон. Този строителен компонент първоначално се е появил издигнат във вид на кула. Дали този компонент играе централна роля в произхода на белетажа не може да бъде доказано. Но поради факта, че висшето духовенство произхожда от благородството, такава връзка е правдоподобна.
Ред 18:
Най-старият белетаж се намира в [[Донжон|донжона]] в [[Шато дьо Лош|Лош]] ([[Ендър е Лоар|департамент Ендър е Лоар]], Франция) и датира от между 1012/13 г. и 1030/35 г.<ref>Meckseper 2012, S. 182 f., 205, 207.</ref> Това е четириетажна кула, чиито приземен етаж е служил като хранилище/хамбар/склад, а първият етаж над него е служил за представителни цели, а етажите по-горе са служили като жилища. Сградата спада към архитектурната разновидност „[[замък]]“, която през 9-ти век започва да възниква по [[Франкска империя|франкските земи]]. Първоначалния стълбовиден начин на строеж с дървени материали започва около началото на 11-ти век постепенно да бъде замествана от устойчиво, масивно строителство, така че от този момент е възможно да се намери архитектурно доказателство за съществуването на белетажи.<ref>Meckseper 2012, S. 178.</ref> В някои региони начинът на строене на [[Замък|средновековния аристократичен замък]] с белетаж навлиза обаче със закъснение – като например в [[Италия]], или не идва въобще – какъвто е случая с [[Византия]].<ref>Meckseper 2012, S. 192 u. 196 f.</ref>
[[Файл:Schloss_Chambord_Wendelstein_retouched.jpg|мини| Централно стълбище в замъка Шамбор]]
Развитието на ''пиано нобиле'' е свързано с позиционирането и формата на стълбището. До края на [[Средновековието]] в този контекст обикновено се среща външно стълбище. Горният и долният им [[подиум]] правят възможни различни поздравителни ритуали и церемонии. [[Дворец на дожите (Венеция)|Дворецът на дожите]] във [[Венеция]] (1484–15011484 – 1501 г.) може да бъде даден за късен пример за този вид оформяне на дизайна.<ref>Meckseper 2012, S. 209 f.</ref> Във Франция през 14-ти век започват да се появяват кули, позиционирани отпред основния корпус на дадената сграда, които са снабдени с стълбище с вити стълби, и този модел впоследствие се разпространява в цяла [[Северна Европа]].<ref>Meckseper 2012, S. 210.</ref> Едва със строежа на [[Шамбор (замък)|замъка Шамбор]] стълбището се премества във вътрешността на сградата.<ref>Meckseper 2012, S. 211.</ref> В резултат на това, свободното положение на стълбите и възможността за двупосочно предвижване по тях позволяват изкачването и слизането по тях да бъде инсценирано. Съответните инсценировки достига своя връх в епохата на [[Барок|барока]].<ref>Meckseper 2012, S. 231 ff.</ref>
 
Промените в структурата на [[Феод|феодалното общество]] след въвеждането на писмена администрация и държавна апарат от чиновници водят през 15-ти век до промяна в стила на строене на градски [[Дворец|дворци]], [[Вила (сграда)|вили]], [[Дворец за удоволствие|дворци за удоволствие]] и [[Ловен павилион|дворци за лов]], като все по-често се подчертава техния приземен етаж. [[Палацо Медичи-Рикарди]] във [[Флоренция]] например олицетворява нов тип градски дворец без пиано нобиле. Особено в Италия съответно влияние оказва възвръщането към предградните вили. Ако погледнем обаче дворците в [[Потсдам]], от друга страна, ще установим типологични различия: [[Сансуси|Дворецът Сансуси]] няма пиано нобиле, докато Новият дворец има. За разлика от [[Замък|средновековния аристократичен замък]] обаче, резиденциите на [[Абсолютизъм|абсолютистките принцове]] са били сложни архитектурни комплекси с подчертана хоризонтална '''и''' вертикална йерархия.<ref>Meckseper 2012, S. 236 ff.</ref>
Ред 26:
 
== Значение ==
Появяването на пиано нобиле на първо място може да се обясни като съчетание на кула от една страна с живот във високо издигнати сгради с обществени функции от друга страна, което през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]] все още е било запазена привилегия само за папата и краля и е сигнализирало тяхната изключителна социална позиция. Едва когато централната [[Деспотизъм|деспотска]] власт започва да упада и да не може ефективно да се противопоставя на нашествия от вън и на военни конфликти помежду [[аристокрацията]], възниква [[Замък|аристократичният замък]] с пиано нобиле – строителна форма, която предоставяла физическа защита и същевременно показвала високия социален статус на живущите в нея. В други географски ширини без аналог на формализираната [[Франкска империя|франконска]] [[Феод|феодална система]], като например във [[Византия]], както и при японски замъци и китайски дворци, остават хоризонталните йерархични структури.<ref>Meckseper 2012, S. 273 ff.</ref>
 
Ограниченото разпространение на белетажа единствено на територията на Западна Европа може да бъде свързано с факта, че йерархичната величина на всеки един сред хората обикновено се изразява на хоризонтално ниво, а именно чрез спазване на определено разстояние един от друг. Други фактори като големина и височина могат да способстват допълнителни предимства, но са абсолютно необходими само при определени обстоятелства. Подобна особена ситуация очевидно е преобладавала по време на възникването на [[Замък|средновековния аристократичен замък]], докато пианото нобиле губи функцията си на осигуряване на защита през [[Ново време|Новото време]] и служи само като символ на властта.<ref>Meckseper 2012, S. 286 ff.</ref>