'''ЕлектроннаЕлектронната идентификация''' е процес на използване на данни в електронна форма за идентификация на лица, които данни представляват по уникален начин дадено физическо лице.<ref name="ZEI">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136822116 | заглавие= Закон за електронната идентификация|достъп_дата = 3 октомврш 2017}}</ref>. Използва се от потребители и организации за достъп до услуги, предоставени от правителството, банки и други компании. Освен [[Автентикация (компютърна сигурност)|онлайн автентикация]] потребителят може да има възможност да подписва [[Електронен документ|електронни документи]].
Една от формите за електронна идентификация е електронна [[лична карта]], която е надграждане на обикновената лична карта за използване онлайн. Това е [[смарт карта]] с формат ID-1, с отпечатана информация за [[самоличност]]та (например лични данни и снимка) и вграден [[RFID]] [[чип]], подобен на използваните в [[Биометричен паспорт|биометричните паспорти]]. Възможно е чипът да съдържа и пръстови отпечатъци. Картата се използва за онлайн автентикация, например удостоверяваща възраст или за услуги на електронното правителство. Възможно е в чипа да се запише и електронен подпис, издаден от доставчик на удостоверителни услуги.
Страни, които използват електронна идентификация, са [[Белгия]], [[Чили]], [[Гватемала]], [[Германия]], [[Израел]], [[Италия]], [[Естония]] и дрдруги. В [[Норвегия]], [[Швеция]] и [[Финландия]] се приемат [[Банкова карта|банкови карти]] като средство за удостоверяване на самоличността пред правителствените органи. Расте броят на страните, прилагашиприлагащи електронна идентификация при провеждането на избори.
