Бесвина: Разлика между версии

Селото се споменава за пръв път в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Бесвиня'' с 12 семейства.<ref>{{Дефтер 1530|114}}</ref> В XIX век Бесвина е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Бесфина'' (Besphina) живеят 600 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu{{Синве|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]}}</ref> В 1889 Стефан Веркович („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише, че в селото живеят 70 [[българи|български]] семейства (373 души).<ref>{{Веркович}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Безвиния'' (Bezvinia) е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. {{Етнография|108-109.}}</ref>

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Бесвиня'' живеят 390 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. {{МЕС|242.]}}</ref> Всички българи християни в селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според гръцки данни в 1904 година в селото има 189 екзархийски семейства.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=864&Itemid=369 Μπέσφινα]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Безсвини'' има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|170-171}}</ref> През 1906 година е построена нова сграда на българското училище<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на ''The Macedonian Tribune'', Indianapolis, 1940, стр.42.</ref>.

По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] Бесвина е ограбено, но не и опожарено. Убити са Тасе Ставров, Тасе Димев, Стоян Станков, Мильо Янков и Мильо Колев.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16</ref>.

През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Бесвина попада в Гърция. Населението на селото намалява вследствие на емиграция в България и отвъд океана. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Бесвиня'' (Бесвиња) има 70 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година Бесвина е прекръстено на Сфика.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |access-date=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Селото е разрушено напълно по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]], като всичките му жители - 77 семейства с 304 души бягат в социалистическите страни. Землището на селото е присъединено към това на съседното село [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]] (Кариес).