Бѐсвина, Бѐсвиня или Бѐсфиня (на гръцки: Σφήκα, Сф̀ика, до 1926 година Μπεσφίνα, Бесфина[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Бесвина
Σφήκα
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина1174 m
Население0 души (1949)
ДемонимБѐсвинци

География редактиране

Селото е било разположено в областта Кореща, високо в южния склон на планината Корбец (Трикларио) на около 40 километра западно от град Лерин (Флорина).

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Бесвиня с 12 семейства.[2] В XIX век Бесвина е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бесфина (Besphina) живеят 600 гърци.[3] В 1889 Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише, че в селото живеят 70 български семейства (373 души).[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Безвиния (Bezvinia) е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бесвиня живеят 390 жители българи.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бесвиня е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[7]

В края на 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Костурско, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. През декември в Бесвина са посрещнати от цялото население. Темчев пише:

Цѣло село посрѣщаше дѣдо владика. Никѫдѣ не видѣхъ толкова оголѣло население, както въ Бѣсвиня. Селянитѣ обясняваха, че войски стояли 20 дни около селото и съвършено сѫ го ограбили. За Бѣсвиня помощи не бѣха прѣдвидени, понеже не бѣ изгорено.[8]

Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцки данни в 1904 година в селото има 189 екзархийски семейства.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Безсвини има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[10] През 1906 година е построена нова сграда на българското училище.[11]

По време на Илинденското въстание Бесвина е ограбено, но не и опожарено. Убити са Тасе Ставров, Тасе Димев, Стоян Станков, Мильо Янков и Мильо Колев.[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Бесвина преди Балканската война има 90 български къщи.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бесвина е обозначено като българско селище.[14]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Бесвина попада в Гърция. Населението на селото намалява вследствие на емиграция в България и отвъд океана. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бесвиня (Бесвиња) има 70 къщи славяни християни.[15] В 1926 година Бесвина е прекръстено на Сфика.[16] Селото е разрушено напълно по време на Гръцката гражданска война, като всичките му жители - 77 семейства с 304 души бягат в социалистическите страни. Землището на селото е присъединено към това на съседното село Оровник (Кариес).

Преброявания
  • 1913 – 431 души
  • 1920 – 348 души
  • 1928 – 322 души
  • 1940 – 294 души
  • 1949 - 0 души

Личности редактиране

 
Стефан Николов
Родени в Бесвина
  •   Георги Чолаковски (? – 1948), гръцки комунист[17]
  •   Киро Гроздановски, гръцки комунист[18]
  •   Ристо Ильоски (р. 1943), историк от Северна Македония
  •   Ристо Калковски (? – 1949), гръцки комунист[19]
  •   Стефан Николов-Далипо (1855 – 1902), български революционер
  •     Л. Х. Кочовски, деец на ВМОРО и МПО[20]
  •     Никола Андреев, деец на МПО[21]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  8. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 89.
  9. Μπέσφινα[неработеща препратка]
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  11. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  12. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 16.
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  14. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.
  18. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-23.
  19. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-24.
  20. Л. Х. Кочовски от с. Бесвина, Преспанско, Егейска Македония - "Героичното село Безвина в Преспанско", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 116, Индианаполис, САЩ, 1929 година // Струмски.
  21. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 425.