Бѐсвина, Бѐсвиня или Бѐсфиня (на гръцки: Σφήκα, Сф̀ика, до 1926 година Μπεσφίνα, Бесфина[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Бесвина
Σφήκα
— село —
Стенопис от „Свети Атанасий“, единствената запазена сграда в селото
Стенопис от „Свети Атанасий“, единствената запазена сграда в селото
Гърция
40.7122° с. ш. 21.1478° и. д.
Бесвина
Западна Македония
40.7122° с. ш. 21.1478° и. д.
Бесвина
Леринско
40.7122° с. ш. 21.1478° и. д.
Бесвина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина1174 m
ДемонимБѐсвинци
Бесвина в Общомедия

География

редактиране

Селото е било разположено в областта Кореща, високо в южния склон на планината Корбец (Трикларио) на около 40 km западно от град Лерин (Флорина).[2]

В Османската империя

редактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Бесвиня с 12 семейства.[3] В XIX век Бесвина е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бесфина (Besphina) живеят 600 гърци.[4] В 1889 Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише, че в селото живеят 70 български семейства (373 души).[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Безвиния (Bezvinia) е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бесвиня живеят 390 жители българи.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бесвиня е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[8]

В края на 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Костурско, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. През декември в Бесвина са посрещнати от цялото население. Темчев пише:

Цѣло село посрѣщаше дѣдо владика. Никѫдѣ не видѣхъ толкова оголѣло население, както въ Бѣсвиня. Селянитѣ обясняваха, че войски стояли 20 дни около селото и съвършено сѫ го ограбили. За Бѣсвиня помощи не бѣха прѣдвидени, понеже не бѣ изгорено.[9]

Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцки данни в 1904 година в селото има 189 екзархийски семейства.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Безсвини има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[11] През 1906 година е построена нова сграда на българското училище.[12]

По време на Илинденското въстание Бесвина е ограбено, църквата е осквернена, но селото не и опожарено. Убити са Тасе Ставров, Тасе Димев, Стоян Станков, Мильо Янков и Мильо Колев.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Бесвина преди Балканската война има 90 български къщи.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бесвина е обозначено като българско селище.[15]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Бесвина попада в Гърция. Населението на селото намалява вследствие на емиграция в България и отвъд океана. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бесвиня (Бесвиња) има 70 къщи славяни християни.[16] В 1926 година Бесвина е прекръстено на Сфика.[17] Селото е разрушено напълно по време на Гръцката гражданска война, като всичките му жители - 77 семейства с 304 души бягат в социалистическите страни. Землището на селото е присъединено към това на съседното село Оровник (Кариес).

Преброявания
  • 1913 – 431 души
  • 1920 – 348 души
  • 1928 – 322 души
  • 1940 – 294 души
  • 1949 - 0 души

Личности

редактиране
 
Стефан Николов
Родени в Бесвина
  •   Георги Чолаковски (? – 1948), гръцки комунист, овчар; сред първите доброволци в ДАГ в 1946 година; сражава се при Операция „Коронис“ на Грамос, където загива в 1948 година[18]
  •   Киро Гроздановски (? - 1948), гръцки комунист, на 17 годишна възраст се включва в ЕЛАС; по време на Гражданската война в Гърция е доброволец в ДАГ; загива при Операция „Коронис“ при защитата на връх Копанче в Грамос над Нестрам[19]
  •   Ристо Ильоски (р. 1943), историк от Северна Македония
  •   Ристо Калковски (? – 1949), гръцки комунист, роден е в бедно семейство, от ранна възраст започва да работи като зидар; по време на немската окупация става член на КПГ в Бесвина; след Споразумението от Варкиза е принуден да излезе в нелегалност и е сред първите доброволци в ДАГ в 1946 година; на два пъти е раняван в 1947 и през лятото на 1949 година; в периода 1948 – 1949 година служи в народната милиция в Преспанско; загива в последните сражения от Операция „Пирсос“ за Грамос[20]
  •   Стефан Николов-Далипо (1855 – 1902), български революционер
  •     Л. Х. Кочовски, деец на ВМОРО и МПО[21]
  •     Никола Андреев, деец на МПО[22]

Външни препратки

редактиране
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  9. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 89.
  10. Μπέσφινα[неработеща препратка]
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  12. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  13. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 16.
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  17. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 333. (на английски)
  19. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 95. (на английски)
  20. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 138. (на английски)
  21. Л. Х. Кочовски от с. Бесвина, Преспанско, Егейска Македония - "Героичното село Безвина в Преспанско", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 116, Индианаполис, САЩ, 1929 година // Струмски.
  22. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 425.