|
Той е третият син на първия български цар. Роден е в [[Преслав]] около [[910]] г., възможно е подобно на баща си да е завършил [[Магнаурска школа|Магнаура]], смята се, че починал около [[970]] г.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ki/ki_9.htm Иречек не много аргументирано допуска 950 г.]</ref>, вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.{{Източник||2021|2|16}}
Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцовидворцов живот{{Източник||2021|2|16}}, той демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното име Баян (Боян) и старите традиции, към шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече [[България]]. Държи се като [[Колобър (титла)|колобър]] и магьосник, облича се в кожи, такива дрехи, с които се преправя на различни видове животни, подобно на днешните [[кукери]]. Не е известно князът да е преследван като езичник. Описван е от византийските книжовници като човек, умеещ да се превръща във вълк и владеещ чудодейни сили. Без за това да има исторически доказателства, проф. [[Николай Райнов]], [[Петър Димков]] и други съвременни литературни автори го считатсмятат за основоположник на [[богомилство]]то.
Според Дамян Попхристов Боян магаМага получава своето висше посвещение в Сирия, която в тези времена е центърацентърът на езотериката.<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=qL6tpBBJZsM Дамян Попхристов – Истината за Боян Мага]</ref>
== Исторически извори ==
За него свидетелства кремонският епископ Лиудпранд през 949 г., посланик на немския император Отон I в Цариград:
''„Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“'' <ref name="Бешевлиев">Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите. – ИЕИМ, 8 – 9, 1929 г.стр. 165</ref>
== Легенди ==
Образът му, като ''„Боян Магесника“, „Песоглавеца“'' и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от османските турци. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България – Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме преданието е следното: <br />
''„Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ѝ пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.“''{{Източник||2021|2|16}}
[[Георги Раковски]] в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:<br />''„Трещи! Плющи! Боян напред върви,''<br />''клин си върти, път прави, [[Стени на Константинопол|Златна врата]] гледа!''<br />''Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!''<br />''та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!''<br />''Ей, Семо! Семо! Български царю!'' (Раковски 1984б: 76).
''„Трещи! Плющи! Боян напред върви,''<br />
''клин си върти, път прави, [[Стени на Константинопол|Златна врата]] гледа!''<br />
''Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!''<br />
''та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!''<br />
''Ей, Семо! Семо! Български царю!'' (Раковски 1984б: 76).
'''''“Боенец"„Боенец“''''' е буйно, несключено хоро,<ref>{{Citation |title=Буйното хоро „Боенец“ |url=http://www.det-mag.com/social/traditions/buenec.html |access-date=2011-05-17 |archivedate=2014-11-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141108215553/http://www.det-mag.com/social/traditions/buenec.html }}</ref> което се играе през велики[[Велики пости]] в Североизточна България, се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е ''празникът „Буенец“''„[[Буенек|Буенец]]“'' <ref>{{Citation |title=„Буенец“, БАН, електронно издание на Централна библиотека на БАН |url=http://cl.bas.bg/kalendar/buenec/view |access-date=2011-05-17 |archivedate=2011-05-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110507044209/http://cl.bas.bg/kalendar/buenec/view }}</ref> (буенецбуенек, боеница, боеника данец, буенак) при деня на [[Енравота|Свети Княз Боян Български]], който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на прапрапрадядото на княз Боян-Венеамин.
Животът на княз Боян Магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди още от Средновековието – от отхвърлената любов, докато е следвал в КонстантинололКонстантинопол, на императорската дъщеря [[Ирина Лакапина|Мария]]{{Източник||2021|2|16}}, която после става българска царица, оженена за брат му [[Петър I (България)|Цар Петър]], до основаването на богомилството на тайна сбирка на 13 април 928 г. в подземието на поверения му манастир „Света Параскева“ до Преслав, където събрал още 11 апостоли, включително [[Богомил (поп)|епископ Богомил]], сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, погребан в 929 г. в Рим (историческият българскиятбългарски патриарх тогава се казва [[Димитрий Български|Димитрий]], а [[Йосиф I (български архиепископ)|Стефан]] е първият български архиепископ, починал преди 878 г.), и двама мистици, дошли от Сирия{{Източник||2021|2|16}}. Той е митологизиран.
== Епоха ==
След смъртта на Симеон Велики се възцарява багренородният, но трети по старшинство син [[Петър I (България)|Петър]]. Княз Венеамин-Боян за разлика от първородния Симеонов син [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]] и втория Иван, които са от първия брак на баща им, е единокръвен брат на Царяцар Петър и вероятно на него като [[Ичиргу боила]] заедно с [[кавхан]]a [[Георги Сурсувул]], който му е дядо или вуйчо, е възложено командването на войските, постигнали военния успех срещу Византия, принудил я официално да признае на българския владетел Императорска титла и то втора по ранг след византийската и по-висша от тази на немския римски император, и да омъжи византийската принцеса [[Ирина Лакапина|Мария (Ирина) Лакапина]] за цар Петър I.{{Източник||2021|2|16}}
ЦарятЦар Петър подобно на дядо си [[Борис I]] и прадядо си [[Пресиян]], отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси, отколкото с държавно строителство.{{Източник||2021|2|16}} Това предизвиква първо бунт на престолонаследника и брат на царя княз Иван<ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2547 Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000 г.]</ref>, а после и въстание, начело на което е поставен първородният брат княз Михаил. Княз Боян, явно нежелаейки да участва в междуособици, нито да се примири със засилващото се византийско държавно и църковно влияние и започващия упадък на държавата, но сам нежелаещ да детронира брата си, в крайна сметка загърбва властта и двора и се отдава на старите традиции.{{Източник||2021|2|16}}
В това време се заражда в България и се разпространява широко [[богомилство]]то. Пет години след падането на Преслав в 971 г. при сина на цар Петър – [[Борис II]], византийците са прогонени в 976 г. от Североизточна България, тя е освободена и заедно с отвъддунавските области е под скиптъра на цар [[Самуил]],. споменаваСпоменава се, че това извършват Боян и Петър,. далиДали споменатото наистина е точно за тогава (в „''Записките на Готския топарх''“, в койтокоито пише за българката армия, преминала Дунав и настъпила в завладяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, те не са споменати) или за византийски поражения в по-ранно време, и дали този Боян е или не е князът магьосник, не може със сигурност да се установи.
== Литературен образ ==
Историческата личност на княз Венеамин-Боян е преобразена в художествения образ на „Боян магьосника“ много отдавна. Произведенията на [[Николай Райнов]], [[Юрий Венелин]], [[Димитър Маринов]], [[Александър Тодоров]], [[Васил Пундев]], [[Георги Константинов (критик)|Георги Константинов]], [[Цветан Минков (писател)|Цветан Минков]], [[Петър Карапетров]], д-р [[Найден Шейтанов]] и т.н. надграждат народната легенда и създават един красив идеализиран романтично мистичен образ на български закрилник, създател на богомилството и европейски просветител, което макар да е художествена измислица (проф. Николай Райнов не е историк и никога не е имал претенции да е такъв) дълбоко заляга в разпространеното възприятие за този средновековен български принцкняз.
== ИзточнциИзточници и литература ==
<references/>
* [http://freeforum.politolozi.com/index.php?topic=1322.0 Ето накратко за богомилството]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
|
