Джована I Анжуйска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
корекции
Ред 39:
 
=== Кралица на Неапол ===
[[файл:Giovanna I di Napoli - Niccolò di Tommaso (1360 circa).jpg|мини|пожизнен портрет на Джована,детайл от фреска на худ.[[Николо ди Томасо]],1360 г]]
Когато крал Робер I умира през 1343 година, при взимането на последното си [[Причастие (християнство)|причастие]] той изразява желанието си дъщеря му да наследи престола на Неапол, но не споменава нищо за ролята на съпруга ѝ в управлението на кралството. След получаването на специална папска благословия, Джована I е коронована за кралица на Неапол през август 1344 г. Страхувайки се за живота си, Андрей пише на майка си [[Елжбета Локетек]], че скоро ще напусне страната. Обезпокоена, Елжбета пристига в Неапол, за да реши семейните проблеми на сина си. Преди да си замине, Елжбета моли папата да позволи синът ѝ да бъде коронован за крал на Неапол.
 
През 13431344 г. Джована губи важен съюзник, след като доведената ѝ майка [[Санча Майоркска]], която ѝ помага в борбата срещу различните дворцови групировки, се оттегля в манастир. Джована обаче продължава да устоява на засилващия се папски натиск върху кралството. В едно писмо до папата тя се съгласява съпругът ѝ да бъде коронован за крал, но при условие че единствено тя ще се смята за ''благословена от Бог''.
 
==== Убийството на първия ѝ съпруг ====
Когато кралицата се разболява през лятото на 1344 г., Андрей предизвиква скандал, като заповядва да бъдат освободени братята [[Пипиниди|Пипини]], които билиса осъдени за убийство, изнасилване, грабеж, измяна и други престъпления. Освен това имуществото на братята е било конфискувано и раздадено на други благородници, което сега настройва повечето от тях срещу Андрей.
 
Решени да предотвратят коронацията на Андрей, част от благородниците организират заговор за убийството му. Докато кралят и кралицата се намирали в [[Аверса]], където били на лов, през нощта на 18 срещу 19 септември 1345 г. Андрей излиза сам от стаята си, при което бил нападнат от заговорниците, които залостили вратите зад него. Въпреки че Андрей викал за помощ, а кралицата се намирала в една от съседните стаи, той е удушен с въже, а тялото му е хвърлено през прозореца. Свидетел на убийството става дойката на Андрей, която по-късно разказва за случилото се на брат му Лайош. Ролята на Джована в заговора за убийството на съпруга ѝ остава неразкрита, макар че слуховете ѝ приписват активна роля в събитията.
 
==== Брак с Лудовико АнджуйскиАнжуйски и война с Унгария ====
[[Файл:Gustaf Wappers001.jpg|мини|ляво|„''[[Бокачо]] чете''''[[Декамерон]]“ на неаполитанската кралица''“, картина отхуд. [[Гюстав Вапер]].]]
На [[25 декември]] [[1345]] Джована ражда син от покойния си съпруг. На следващата година кралицата се омъжва за братовчед си – принца на [[Таранто]] [[Лудовико Анжуйски]]. Отказът ѝ да вземе за съпруг по-малкия брат на покойния Андрей – Ищван, дава повод на унгарците да я обвинят в убийството на Андрей.
 
През 1348 г. войските на унгарския крал [[Лайош I Велики]] нахлуват в Неаполитанското кралство, а Джована и съпругът ѝ са принудени да бягат в [[Прованс]]. Разразилата се по това време [[Чума|чумна епидемия]] принуждава Лайош да се оттегли в [[Кралство Унгария|Унгария]], но на следващата година войските му отново окупират Неапол, принуждавайки кралицата и съпруга ѝ да търсят спасение в [[Гаета]]. Този път посредник между двамата става папа [[Климент VI]], който убеждава Джована и Лайош да се съгласят на безпристрастно разследване на смъртта на Андрей. Разследването, извършено от папските легати, приключва със заключението, че Джована е участвала в организирането на убийството на съпруга си, но и че кралицата нямала никаква вина за това, тъй като действията ѝ били направлявани от дявола. Унгарският крал признава заключенията на доклада и се оттегля от Неапол, признавайки властта на Джована над кралството. Скоро обаче излиза наяве и причината за папското снизхождение към Джована – кралицата се отплаща на светия отец, като му продава град [[Авиньон]] срещу нищожна сума.
 
През 1353 г. Лудовико Тарантски е коронован за неаполитански крал – привилегия, която Джована отказва на останалите си мъже. Приживе вторият ѝ съпруг оказва благотворно влияние върху кралицата, обуздавайки разточителството и лекомислието ѝ. Фактически Лудовико управлява кралството вместо съпругата си от 1346 до 1362 г. След смъртта му Джована отново управлява сама кралството си.
Line 62 ⟶ 63:
 
==== Конфликт с папата и смърт ====
Обзета от манията да се сдобие с наследник на престола (синът ѝ умира още като дете), Джована жени родственика си [[Карл III Анжуйски|Карл Анжуйски]], херцога на Дурацо, за племенницата си [[Маргарита Драчка|Маргарита]] и ги обявява за свои наследници. През 1380 г., по време на западната [[схизма]], когато Джована минава на страната на авиньонския антипапа [[Климент VII (антипапа)|Климент VII]], неговият противник папа [[Урбан VI]] [[Отлъчване от църквата|отлъчва]] неаполитанската кралица от църквата и признава дуръския херцог Карл Анжуйски за законен крал на Неапол.
[[Кастел дел Ово|мини|]]
 
Конфликтът с папата и признаването на Карл за крал от [[Римска империя|Рим]] принуждават Джована да встъпи спешно в брак с авантюриста [[Ото (Таранто)|Отон Брауншвайгски]] и да осинови [[Луи I Анжуйски]] – брат на френския крал [[Шарл V]]. Преди Луи да успее да окаже помощ на осиновителката си, [[Карл III Анжуйски]] упява да разбие неаполитанските войски, командвани от съпруга на кралицата, и да влезе в Неапол на 26 юни 1381 година, обсаждайки кралицата в [[Кастел дел Ово]]. През август Отон прави опит да освободи съпругата си, но е заловен и хвърлен в тъмница. Скоро след това Джована е принудена да се предаде и е затворена в крепостта Сан Феле близо до [[Муро Лукано|Муро Лучано]]. Карл Анжуйски дълго време се опитва да убеди Джована да се отрече от осиновяването на Луи I Анжуйски. Притиснат от коронацията на Луи за неаполитански крал, извършена лично от Урбан VI, и от неговите военни сили, Карл Анжуйски заповядва Джована I да бъде убита. Кралицата е удушена с възглавница на [[12 май]] [[1382]] г.
 
== Деца ==