|
Роден е около 1813 година в село [[Горно Броди]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в [[Сер]]ско, [[Мелник|Мелнишко]], [[Неврокоп]]ско и [[Драма (Гърция)|Драмско]]. Активно участва в църковно-националните борби с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 60-те и 70-те години.
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854 – 1856, 1860, 1871 – 1876) и [[СерскаСярска българска община|Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33 – 34.]</ref> По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.</ref><ref>{{ЕПК|2|17}}</ref> Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869 – 1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Подпомага [[Стефан Веркович]] в събирането на български фолклорни материали.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.</ref>
Отдава много сили и материални средства в борбата с [[гъркомани]]те в която участва и цялото му семейство. През така наречената Хаджидимкова епоха, която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с [[Тодор Оланов]] е пратеник на СерскоСярско в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], за да изразят протеста на българското население срещу решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През 1879 година заедно с [[Дионисий Москов]] едва се спасява от заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на [[Света гора]], а оттам през [[Цариград]] се прехвърля в [[България]]. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в [[Дупница]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bk/bk_1.html Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25.]</ref> В края на живота му, правителството му отпуска годишна пенсия от 600 лева.<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.]</ref>
През 1906 година серският учител [[Стефан Салгънджиев]], пише за него в спомените си:
[[Категория:Български общественици от Македония]]
[[Категория:Български хаджии]]
[[Категория:Членове на СерскатаСярската българска община]]
[[Категория:Родени в Горно Броди]]
[[Категория:Починали в Дупница]]
|
