Димко Хаджииванов
Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2][3]
| Димко Хаджииванов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | Димко Хаджииванов
около 1813 г.
|
|---|---|
| Починал | 1906 г.
|
| Народен представител в: УС I ВНС | |
| Семейство | |
| Деца | Димо Хаджидимов Иван Хаджидимов |
| Димко Хаджииванов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Сярско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854 – 1856, 1860, 1871 – 1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението.[4] По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.[5] Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869 – 1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[6]
Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През така наречената Хаджидимкова епоха, която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с Тодор Оланов е пратеник на Сярско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. През 1879 година заедно с Дионисий Москов едва се спасява от заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на Света гора, а оттам през Цариград се прехвърля в България. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в Дупница.[7] В края на живота му, правителството му отпуска годишна пенсия от 600 лева.[8]
През 1906 година серският учител Стефан Салгънджиев, пише за него в спомените си:
| „ | ...х. Димко отъ село Горни Бродъ, който бѣше душата на селото си, къмъ когото бѣха обърнати погледитѣ не само на съселянитѣ му по отношение на народнитѣ работи, ала и на селенитѣ отъ много села: Сѣрски, Неврокопски, Мелнички, Петрички и Димиръ-Хисарски и който въ борбата за пробуждането на еднородцитѣ си въ изброенитѣ каази, изтьрпѣ гонения, арести, унижения и, най послѣ, съвьршенно опропастяване. Отъ пьрво богаташъ въ селото си и околностьта му хаджи Димко достигна до просяшка тояга.[9] | “ |
Почива през 1906 година на преклонна възраст, парализиран, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов и на свещеник Иван Хаджидимов. Негов зет е войводата Георги Зимбилев, а негов внук – лечителят Петър Димков.
Родословие
редактиране| Иван Халембаков | Стоян Халембаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димко Хаджииванов (около 1813 – 1906) | Димко Халембаков | Кипра Зуева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Зимбилев (1847 – 1883) | Катерина Хаджидимова | Димо Хаджидимов (1875 – 1924) | Александра Ставракиева (1882 – 1957) | Иван Хаджидимов (около 1840 – 1940) | Екатерина Димкова | Димитър Димков (1853 – ?) | Никола Димков (1859 – 1937) | Георги Димков (1853 – ?) | Атанас Димков (1865 – ?) | Христо Димков (1875 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катя Хаджидимова | Дафина Хаджидимова (1906 – 1984) | Иван Хаджидимов (1915 – 1938) | Петър Димков (1886 – 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Георги Баждаров. „Горно Броди“, София, 1929, стр.34 – 38
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.420 – 421.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 367.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33 – 34.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 156.
- ↑ Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25.
- ↑ Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.
- ↑ Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.