Смиле Войданов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон::МОО
Ред 17:
Войданов от 1901 година започва да агитира и да образува комитети на организацията. През юли 1902 година влиза в четата на войводата [[Деян Димитров]], която за район има [[Малесия (Стружко)|Малесията]]. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Смиле Войданов с четата си действа в района на [[Горна Дебърца]]. След потушаването на въстанието заедно с Христо Узунов при Смилево срещат [[Даме Груев]] и [[Георги Сугарев]], откъдето после Смиле Войданов се насочва към [[България]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_a3.html Смиле Войданов, Спомени]</ref> През март 1905 година влиза с чета в Македония заедно с [[Александър Протогеров]], [[Деян Димитров]] и [[Тасе Христов]].<ref>Писмо на Даме Груев до Битолския комитет, 16 март 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 457-458.</ref>
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] служи в Македоно-одринското опълчение, награден в със сребърен медал.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. {{МОО|129.}}</ref> След това [[Петър Чаулев]] и Смиле Войданов с общо 189 четници възстановяват революционната си дейност в Охридско сега срещу новата сръбска власт.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.27</ref>
 
След Балканската война Смиле Войданов емигрира в [[Съединени американски щати|Америка]] и се заселва в град [[Понтиак (Мичиган)|Понтиак]], Мичиган, където развива дребен бизнес. Влиза в Управителния комитет на вестник „[[Народна воля (1938 - 1978)|Народна воля]]“ и сътрудничи на него, а през 1931 година става председател на ЦК на [[Македонски народен съюз]], на който секретар е [[Георги Пирински Старши|Георги Пирински]]. През 1933 г. в Съединените щати е създаден специален „Комитет за защита на македонските права и свободи“ с председател известния