Михаил Сарафов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник |
|||
Ред 51:
По време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] (1881 – 1883) оглавява новосъздаденото [[Национален статистически институт|Статистическо бюро]] при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото [[преброяване на населението]] в България. През 1884 г. е [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (9)|правителството]] на Драган Цанков. През същата година става действителен член на [[Българското книжовно дружество]] (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките.<ref name="tt"/>
От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], а от 1895 до 1896 г. – на [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]]. След връщането си в София е заместник-директор на [[Осигурително дружество „Балкан“|Осигурителното дружество „Балкан“]] (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904). Участва като [[министър на вътрешните работи]] в коалиционното [[Правителство на България (22)|правителство]] на Петко Каравелов (1901)<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> и като министър на финансите в 3-те самостоятелни прогресистки правителства на [[Стоян Данев]].<ref name="tt"/>
През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във [[Виена]] (1904 – 1909) и [[Истанбул]] (1909 – 1913) и представител на външното министерство в [[Солун]] по време на [[Балканските войни]] (1913). Участва и в българската делегация за подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] през 1919 г.<ref name="tt"/>
| |||