Отваря главното меню

Михаил Константинов Сарафов е български революционер, политик, дипломат, просветен деец.

Михаил Сарафов
Михаил Сарафов 14 февруари 1854-13 декември 1924г..jpg
Министър на народното просвещение
Мандат 29 декември 1880 – 11 май 1881
Назначен от Александър I Батенберг
Министър-председател
1880 – 1881 Петко Каравелов
1881 Казимир Ернрот
Предшественик Петко Славейков
Наследник Константин Иречек
Лични данни
Роден
Починал
Полит. партия Либерална партия
Професия просветен деецполитик
Народен представител в:
IV ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   
Портал Портална икона Политика
Михаил Сарафов в Общомедия

Член е на няколко правителства като представител на Либералната или (по-късно) на Прогресивнолибералната партия – като просветен (1880 – 1881), финансов (1884, 1902 – 1903) и вътрешен министър (1901 – 1902).

БиографияРедактиране

Роден е в Търново на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 г. Брат е на генерал Иван Сарафов и доктор Георги Сарафов. Първоначално учи в родния си град, а завършва гимназия в Загреб през 1875 г.

Участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875 – 1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж[1].

 
Михаил Сарафов (в центъра) с първия випуск от девическата гимназия в Солун, 1895 – 1896 г.

След завръщането си в България Михаил Сарафов е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880 – 1881). При преврата на 27 април 1881 година е назначен и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, заявявайки, че назначаването на новия кабинет е незаконно и че е нередно той да се оглавява от чужд поданик.[2]

По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките[1].

От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 г. – на Солунската българска девическа гимназия. След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904). Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901) и като министър на финансите в 3-те самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев[1].

През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904 – 1909) и Истанбул (1909 – 1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.[1]

 
Сарафов (в центъра, №1) с учители от Солунската девическа гимназия

Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 година[3].

БиблиографияРедактиране

  • Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. I. 1893.
  • Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. II. 1894.
  • Бюджетите на Княжество България през десетилетието 1879 – 1888. 1894.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 277.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 584