Деепричастие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 2:
В [[Морфология (езикознание)|лингвистичната морфология]] '''деепричастието''' е нелична [[глагол]]на форма, която е често срещана при [[балтославянски езици|балтославянските езици]] - [[български език|българския език]], [[руски език|руски]], [[чешки език|чешки]] и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ ([[наречие]]то е неизменяема част на речта).
== Книжовни деепричастия в българския език ==
Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на [[минало несвършено време]] (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро [[спрежение]], гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''.
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време – като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' – и под ударение, и без ударение: ''
[[Категория:Глагол]]
| |||