Деепричастие

Деепричастието е нелична глаголна форма, често срещана в славянските езици, например в българския, руския, чешкия език и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е глаголно наречие (а наречието е неизменяема част на речта).

Деепричастието в българския език

Деепричастията в българския книжовен език се образуват (също като сегашните деятелни причастия) от основата на минало несвършено време с помощта на наставката -йки: от формата за 3 л. ед.ч. се премахва окончанието -ше и се прибавя наставката -йки.

Основната гласна (гласната пред -йки) е винаги е при глаголите от I и II спрежение — и когато е ударена, и когато е неударена:
чета̀ — четѐ — четѐше — четѐйки (първо спрежение);
летя̀ — летѝ — летѐше — летѐйки (второ спрежение);
но̀ся — но̀си — но̀сеше — но̀сейки (второ спрежение).

Основната гласна е винаги а (отбелязвана с буквата а или я) при глаголите от III спрежение и е винаги неударена:
глѐдам — глѐда — глѐдаше — глѐдайки (трето спрежение);
стрѐлям — стрѐля — стрѐляше — стрѐляйки (трето спрежение).

Деепричастието винаги пояснява сказуемото като обстоятелствено пояснение за начин. По-точно, деепричастието означава действие, едновременно с действието, изразено от сказуемото. При това деепричастието не посочва вършителя на действието, затова се подразбира, че вършителят на действието, изразено от деепричастието, съвпада с вършителя на действието, изразено от сказуемото. Иначе казано, вършителят на действието, изразено от деепричастието, е винаги подлогът, независимо дали деепричастието се намира по-близо до подлога, или до допълнението.

Пример: Иван срещна Петър, отивайки на училище.
В това изречение думата Иван е подлог, а думата Петър е допълнение.
Следователно Иван е отивал на училище, а не Петър.

В безличните изречения няма подлог, така че деепричастията са лишени от смисъл: липсва  вършител на действието.

Пример: Излизайки на улицата, ми стана студено.
Изречението Стана ми студено е безлично, тоест няма подлог, затова не става ясно кой е излязъл на улицата. Не може да се приеме, че говорещият е излязъл на улицата, защото думата ми е непряко допълнение, а не подлог. Изречението може да се поправи по следния начин:
Излизайки на улицата, почувствах студ.
Изречението вече има подлог — аз (макар и изпуснат).

Деепричастието (също като сегашното деятелно причастие) означава едновременност на изразеното действие с друго действие, затова то може да се образува само от глаголи от несвършен вид. Има думи казвайки и казващ, обаче няма думи кажейки и кажещ.

Правописни правила

В писмената реч изразите с деепричастия се отделят със запетаи.
Пример: Иван, отивайки на училище, срещна Петър.
Отделят се със запетаи дори изрази, които се състоят само от деепричастие.
Пример: Мария, пеейки, готвеше вечеря.

Отрицателната частица не поначало се пише разделно от деепричастията, както и от глаголите:
не виждам — не виждайки;
не зная — не знаейки;
не мога — не можейки.

По изключение отрицателната частица не се пише слято с глагола и деепричастието, когато те имат само отрицателни форми или когато започват с представката недо-:
нехая — нехаейки;
недочувам — недочувайки.

Но ако глаголът (деепричастието) започва с представката до-, отрицателната частица не се пише разделно. Има например глагол достигам, обаче няма глагол недостигам (въпреки че има съществително име недостиг), затова частицата не се пише разделно:
не достигам — не достигайки.

Понякога има два глагола: един — с представката до-; друг — с представката недо-. В такъв случай отрицателната частица не се пише слято с първия глагол, но разделно от втория; същото важи за деепричастията:
дочувам — дочувайки, не дочувам — не дочувайки;
недочувам — недочувайки.
Между двата варианта има разлика в смисъла.
Пример с глаголите:

• Не дочувам лоши работи за сина ти.
• Недочувам с дясното ухо.

Пример с деепричастията:

• Спокоен съм, не дочувайки лоши работи за сина си.
• Недочувайки с двете уши, трудно разбирам какво ми говорят хората.