Уикипедия

Красно село: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
TedMBot (беседа | приноси)
Ботове
60 024 редакции
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране
м Kula Krasno selo.jpg; форматиране: 6x тире, 2x кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 11:
}}
 
„'''Красно село'''“ е [[квартал]] на град [[София]]. Намира се в югозападната част на София и е включен в [[Красно село (район)|район „Красно село“]] на [[Столична община]]. Основна транспортна артерия, която разделя квартала, е [[Цар Борис III (булевард в София)|бул. "Цар„Цар Борис III"III“]] (бивш „Девети септември“), в посока север-юг, а друг основен булевард, с посока изток-запад, е [[Гоце Делчев (булевард в София)|бул. „Гоце Делчев“]] (бивш „Емил Марков“).
 
Красно село и квартал [[Лагера]] се припокриват донякъде.
 
През територията на квартала протича [[Боянска река|Боянската река]]. В Красно село се намира и едноименният покрит пазар, [[Красно село (кооперативен пазар)|Кооперативен пазар „Красно село“]], [[Национална Разузнавателна Служба]], Завод за трамваи „Трамкар“ и звукозаписните студия на „[[Балкантон]]“.
[[Файл:Kula Krasno selo.JPGjpg|мини|200px|Кръглата кула на [[Къща с кулата|бежанска къща]] от 1929 г. - – реминисценция за [[Бялата кула]] в [[Солун]]]]
 
== История ==
„Красно село“ е сред малкото софийски квартали, чиято история е съвсем ясна още от времето на първите заселници. Първият постоянен жител в района е Димитър Н. Гергов, роден в [[Панагюрище]]. Интересна подробност за него е, че е син на Никола Гергов, който по време на [[Априлското въстание]], заедно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов са майсторите на „черешовата артилерия“ на Панагюрище.<ref>Карапетров, Петър. Кратко описание на Панагюрското въстание. С. 1893 г. стр.7</ref> След потушаването на Априлското въстание и клането в Панагюрище, Димитър Гергов бяга от там със семейството си и се установява в покрайнините на София. По това време на мястото на днешния квартал „Красно село“ няма никакви постройки, а последните сгради на София са били горе-долу там, където сега е [[Пирогов (болница)|УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“]]. През 1897 г. Гергов решава да се установи на това място и на следващата година, 1898-а, купува 12 декара земя, на която построява малка къща и започва да изгражда около нея стопанство. По това време територията на квартала е част от село [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] (сега квартал). Следващите три години Гергов прекарва на това място, съвсем сам. Транспорт дотам няма уреден, липсват и поддържани пътища.
 
Нещата се променят през 1900 година, когато започва строежът на трамвайната линия София – [[Княжево]]. Девствената природа и удобството на трамвая довеждат нови заселници — – Васил Коцев, Димитър х. Иванов, [[Стоян Ватралски]], един софийски съдия с фамилия Монаджиков.
 
Към 1903 година формиралото се селище все още си няма име. Води се махала на Бояна. През тази година жителите му решават да изберат подходящо име на махалата си. Възлагат на Димитър х. Иванов, по това време личен приятел на [[Иван Вазов]], да се свърже с известния поет и да го помоли да избере подходящо име за махалата. Вазов предлага две имена — – „Калояново“ и „Красно село“. Жителите избират второто, което остава и до днес.
 
Името „Калояново“ идва от [[Калоян (севастократор)|Севастократор Калоян]], който някога е владял тези земи и е изрисуван като ктитор в [[Боянската църква]], а самата Боянска река тече през квартала.<ref>Сведения за този период са от самия Вазов: "Иван„Иван Вазов — – Сборник от спомени, материали и документи"документи“, С. 1949, стр.42</ref> Името „Красно село“ е свързано с [[Руско-турската война (1877-1878)|Русия]] — – селище с такова име е съществувало на около 30 [[версти]] от [[Санкт Петербург|Петербург]]. Малко преди [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-Турската война от 1877]], там е разквартирувана Първа Донска дивизия. Тя прекосява Русия от Петербург до [[Руско-турската война (1877-1878)|Дунава]];<ref>Този поход е детайлно описан от Ф. Гершельман, вж. Гершелман, Феодор. ''Воспоменания о турецкой войне'', Спб.1908, съхранява се в Петербургска държавна библиотека</ref> с участници в този поход Вазов се срещал лично, роля имат и симпатиите му към този край, датиращи още от времето преди [[Освобождение на България|Освобождението]]. Във в. „Мир“ от 1897 Вазов публикува стиховете си под псевдонима „Боянец“.<ref>Тахов Георги, „Литературна София“ изд. ОФ 1983 г.</ref><ref>„Известия“ пер.изд. на Красноселско Народно читалище, кн.2, 1938 г.</ref>
 
Последната длъжност, която заема основателят на квартала Гергов, е общински съветник в Бояна.
Line 32 ⟶ 33:
За растежа на Красно село допринася и географската значимост на западния транспортен коридор, водещ към [[Перник]]. Една от първите [[трамвай]]ни линии на [[Балкани]]те, тогава наричана Княжевска, е официално открита на [[1 януари]] [[1901]] по булевард „Цар Борис Трети“. Другите три трамвайни линии, открити по същото време, са Цариградската, Подуянската и Алабинската линии.
 
За района е характерно по-старото, монолитно строителство, в периода след 1970 година, и ЕПК строителството — – след 1980 година. Такива сгради са застроени предимно в западната част на квартала, в близост до бул. „Цар Борис III“ и пазар „Красно село“. В квартал „Красно село“ има голяма детска градина, която се намира на ул. „Дебър“, заемаща почти цялото разстояние от кръстовището с ул. „Хубча“ до кръстовището с бул. „Стефан Тошев“.
 
„Красно село“ се присъединява към София през 1951 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Красно_село“.