Обсада на Ксеригордон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 10:
| територия = [[Румелийски султанат|Румски султанат]]
| резултат = ''крайна победа за селджуките, след като си връщат крепостта от кръстоносците''
| страна1 = [[
| страна2 = [[
| командир1 = '''''Райналд'''''
| командир2 = '''''[[Илхан (титла)|Елханес]]'''''
| сила1 = 6000, от които 200 рицари
| сила2 = [[
| жертви1 = 6000 убити, ранени и пленени
| жертви2 = незначителни
Ред 26:
== Предистория ==
През късната есен на 1096 г. походът на [[Пиер Отшелника]]<ref>Наричан от византийците ''Качулатия Петър''</ref> и [[Готие от Санз Авоар|Готие Голтака]]<ref>Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски ''„безпаричен“'')</ref> достига не без произшествия пред стените на [[Константинопол]]. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, [[Алексий I Комнин]] все пак решава да посъветва водачите
== Ход на военните действия ==
Истинската обсада започва само 3 дни по-късно, когато [[конница|конниците]] на ''Елханес'' изненадват германските кръстоносци, почиващи във [[форт]]а. Райналд не е подготвен от обсаждащ така бързо да стане обсаден и за бойците му не достигат припаси. Турците не предприемат решителен [[щурм]] до края на обсадата. Те познават областта и знаят, че тяхната работа ще свърши изтощението и жаждата. ''Ксеригордон'' на гръцки означава ''Сух и безводен''... Християните са принудени да пият кръвта на ездитните и впрегатните си животни, а също така и собствената си [[урина]].<ref>August. C. Krey, ''The First Crusade: The Accounts of Eyewitnesses and Participants, (Princeton: 1921)'', 71 – 72 стр, на английски език</ref> Измъчвани от запалените пожари и дъжда от турски стрели хората на Райналд издържат само 8 дни и се предават с обещанието, че преминават на страната на турците. Елханес приема да подари живота само на онези от тях, които сложат оръжие, приемат [[
== Последвали събития ==
Ред 36:
== Източници ==
<references />
* Ришар, Жан. ''„История на кръстоносните походи“'', (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN
* Грусе, Рене ''„История на кръстоносните походи и Йерусалимското кралство“'', том I, част I, ISBN
== Вижте също ==
|